СВЯТЛАНА АЛЕКСИЕВИЧ


Святлана Аляксандрауна Алексиевич (Святлана Аляксандраўна Алексіевіч) е беларуска писателка и разследваща журналистка.

През 2014 година е номинирана, а през 2015 година става носител на Нобеловата награда за литература.

Святлана Алексиевич е родена на 31 май 1948 в украинския град Станислав (от 1962: Ивано-Франкивск) в семейстово на баща беларусец и майка украинка. Израства в Беларус. След като завърша училище, работи като репортер в няколко местни вестника и за кратко е в първото риболовно списание на Беларус, преди да стане кореспондент на литературното списание „Неман“ в Менск (рус: Минск).

Алексиевич прави журналистическа кариера, пише повествования по интервюта със свидетелите на най-драматичните събития в СССР като Втората световна война, Съветско-афганската война, падането на СССР и аварията в АЕЦ Чернобил. Преследвана от режима на Лукашенко, тя напуска Беларус през 2000 година. Получава закрила от международната мрежа International Cities of Refuge Network и през следващото десетилетие живее последователно в Париж, Гьотеборг и Берлин. През 2011 година Алексиевич се връща обратно да живее в Менск.

Книгите на Алексиевич са описвани като литературна хроника на емоционалната история на съветския и постсъветския човек. Най-известните ѝ книги са: „Войната няма женско лице“, „Последните свидетели (100 недетски разказа)“, „Цинковите момчета“, „Чернобилска молитва (хроника на бъдещето)“.

 

ПРОИЗВЕДЕНИЯ

НОБЕЛОВА ЛЕКЦИЯ


Павел Борисов Николов, гр. Ихтиман
Фейсбук: https://www.facebook.com/profile.php?id=1527876069
Блог: http://pavelnik.blogspot.bg