ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ


ДЖОВАН БАТИСТА БАЗИЛЕ (или ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ) е италиански поет и преразказвач на народни приказки, някои от които стават по-късно световно известни в обработките на Шарл Перо и Братя Грим (такива като "Спящата Красавица", "Пепеляшка", "Котаракът в чизми").

Джамбатиста Базиле е роден в едно от предградията на Неапол на 15 февруари 1566 г. (други източници сочат рождената му дата в диапазона от 1566 до 1575 година). Фамилията Базиле е разпространена и до днес в Южна Италия - тя е една от древните фамилии и има гръцки произход. Може да се предположи, че предците на Базиле са живеели по тези места в далечните времена, когато Неапол е бил гръцки полис, а земите на Южна Италия се наричали Велика Гърция. Имената на родителите на Базиле не са достигнали до нас, за детството и юношеството му не знаем нищо. Ако се съди по всичко, семейството не се е отличавало с богатство, но таланти и активност не му липсвали. Джован Батиста имал седем братя и сестри; брат му Лелио станал музикант и композитор, а трите му сестри - известни певици. През 1603 г. той постъпил като наемен войник в армията на Венецианската република. Ако се съди по по-нататъшната му кариера, Базиле е бил практичен и упорит човек; вероятно в Неапол, намиращ се по това време под испанско господство, опитите му да уреди живота си не са били успешни и затова му се е наложило да търси съдбата си в чужда страна.

Около пет години Базиле служи във венецианския гарнизон на остров Крит и участва в отбраната на острова от турците. Там той посещава литературен клуб, който носи, в духа на времето, хумористичното название "Академия на чудаците". Там се появяват и първите му поетични опити. Намирайки се далече от Неапол, той въпреки това съчинява стихове не само на италиански, но и на неаполитански език, водейки на него стихотворна кореспонденция със своя приятел, поета Джулио Чезаре Кортезе - един от горещите почитатели на родния диалект. Своите стихотворения "Smorza crudel amore" ("Утихни, жестока любов"), "Il Pianto della Vergine" ("Плачът на Девата") и немного други, засега несмели и подражателски, той нарича "родени сред грохота на оръжията и войнишката пот". През 1608 година Базиле се връща в Неапол и създава семейство. Започва дълъг период на служба в дворовете на херцози и принцове в Южна Италия. Оттогава почти до самата си смърт Базиле се занимава с уреждане на театрални представления, поетични вечери, концерти, маскаради, съчетавайки всичко това със секретарски задължения. По това време той попада в центъра на местния литературен и интелектуален живот, като става член на така наречената "Академия на безделниците", където общуват дружески не само местните интелектуалци (поетът Дж. Б. Марино, физикът и алхимик Дж. Б. де ла Порта, писателя и историк Дж. Ч. Капачо и редица други), но и просветени испански аристократи и чиновници; сред тях - поетът Франсиско Кеведо, служещ като секретар на вицекраля.

Трябва да се отбележи, ме най-плодотворно било сътрудничеството на Базиле не със събратята му по поезия, а със сестра му Адриана. Докато братът водел суров войнишки живот, по-малката му сестра, благодарение не само на гласа си и на артистичния си талант, но и на красотата си, станала една от знаменитите певици в Италия. В продължение на десет години тя живяла при двора на херцога на Мантуа, като едновременно с това имала множество почитатели и поклонници сред знатните личности и хората на творчеството. Помощта на сестра му имала за Джован Батиста неоценимо значение. Благодарение на нейните протекции той успял да се прояви за първи път като постановчик и сценарист в придворния театър на херцог Луиджи Карафа, един от най-влиятелните неаполитански нобили. С нейна помощ стихотворните сборници на Базиле се печатали не един път в типографиите на Мантуа. На свой ред поетът пишел текстовете на много мадригали и арии, с които се представяла Адриана, и сценарии за театрални постановки с нейно участие. Накрая, през 1620 година, Адриана помогнала на брат си да се сближи с испанския наместник в Неапол. По това време Базиле  заемал не много ниско положение в местната йерархия - от името на принцовете Карачоло (още една знатна неаполитанска фамилия) той управлявал окръг Авелино, но вече получил и достъп до върха Олимп на вицекралството, обхващащо половината от италианските земи. За това, че режисьорските способности на Базиле се ценели много високо, говори фактът, че през 1630 година му била възложена организацията на маскарадния спектакъл "Планината Парнас", подготвен за посещението в Неапол на Мария Австрийска - сестра на испанския крал Филип IV.

През последните години от живота си Базиле дружал с младия херцог Галеацо Пинели, който не бил чужд на литературните увлечения. Заседанията на "Академията на безделниците" се провеждали вече в градчето Джулиано, намиращо се във владенията на семейство Пинели, в дворчето на францисканския манастир. Има основание да се смята, че да се пренесат там от Неапол ги е принудил повишеният интерес на инквизицията към някои страни от дейността и възгледите на "безделниците". Почитайки Базиле като един от най-добрите поети на Южна Италия, херцогът го назначил на длъжността управител на Джулиано. Това можело да осигури Базиле на стари години, но през 23 февруари 1932 година той починал по време на жестока грипна епидемия. В ръкопис останали произведенията, на които било съдено да му спечелят слава сред потомците: поетическият цикъл "Неаполитански музи" ("Le Muse Napoletane egroche") и цикъла от петдесет приказки. Подготовката на текстовете за печат и други грижи (търсене на средства, договори с печатарите) поела Адриана, като оказала на брат си посмъртно може би най-голямата своя услуга.

Сборникът със заглавие "Lo cunto de li cunti overo lo trattenemiento de peccerille" ("Приказка на приказките или Забава за малки деца"), подписан с псевдонима, с който Базиле подписва всичките си произведения на неаполитански диалект, претърпява през XVII и XVIII век петнадесет пълни и множество частични издания. Приказките от "Lo cunto de li cunti" многобройните енциклопедии и литературоведи обединяват под общото название "Пентамерон". В основата на "Пентамерон" е поставен селският фолклор. Той е първата в историята на европейската литература книга с народни вълшебни приказки, обработени литературни в стил барок. Още през XVII век започват да се появяват френски преводи. В Германия в началото на XIX век Якоб Грим, освен че създава заедно с брат си преработки за деца, прави точен превод на книгата за възрастни, като пише об.шерен предговор към немското издание, което също има голям успех. През XVIII век сюжети от "Пентамерон" използва широко Карло Гоци ("Любовта към трите портокала", "Гарванът"). Най-малко четири пъти сборникът "Lo cunto de li cunti" е превеждан на английски език.

Не е известно дали гражданите на Неапол са запазили в паметта си песните на Базиле, но приказките му живеят и сега. Днес в Неапол има движение на събирачите на приказен фолклор, които се смятат за наследници на Базиле: те съвсем сериозно казват, че приказките са средство за социална терапия...

 

ПРОИЗВЕДЕНИЯ

ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА


Павел Борисов Николов, гр. Ихтиман
Фейсбук: https://www.facebook.com/profile.php?id=1527876069
Блог: http://pavelnik.blogspot.bg