ВАСИЛ БИКАУ (ВАСИЛ БИКОВ)


Васил Бикау (Васил Биков, Василий Биков) е роден на 19 юни 1924 година в село Бички, (Ушачски район на Витебска област) в селско семейство. От детските му години го влече рисуването. Завършва осми клас в училището в село Кубличи, след това учи в скулптурния отдел на Витебското художествено училище (1939-1940), което напуска заради отменянето на стипендиите, и в училище за фабрично-заводско обучение (до май 1941 година). През юни 1941 година взема изпитите за десети клас като ученик на самостоятелно обучение.

Войната го заварва в Украйна, където участва в отбранителните дейности. По време на отстъплението изостава в Белгород от своята колона и е арестуван. Едва не го разстрелват като немски шпионин. Воюва в състава на армейски инженерен батальон. През зимата на 1941-1944 година живее на гара Салтиковка и в град Аткарск, Саратовска област, учи в железопътно училище.

Призован е в армията през лятото на 1942 година, завършва Саратовското пехотно училище. През есента на 1943 година му е присвоено званието младши лейтенант. Участва в боевете край Кривой Рог, Александрия, Знаменка. По време на кировоградската операция е ранен в крака и в корема (по грешка го записват при убитите); събитията след раняването си използва за основа в повестта "Мъртвите не ги боли". В началото на 1944 година се намира три месеца в болница. След това участва в Яш-Кишиневската операция, в освобождаването на Румъния. Преминава с действащата армия през Румъния, Унгария и Австрия, след края на войната престоява с военната си част една година в България; старши лейтенант, командир на взвод в полкова, а след това и в армейска артилерия.

След демобилизацията живее в Гродно (от 1947 година). Произведенията му се печатат от 1947 година, работи в редакцията на областния вестник "Гродненска правда" (до 1949 година). В периода от 1949 до 1955 година служи отново в Съветската армия, а през 1955 година се демобилизира окончателно със звание майор. От 1955 до 1972 година работи отново в "Гродненска правда". От 1959 година е член на Съюза на писателите на СССР. През 1972-1978 година е секретар на Гродненското отделение на Съюза на писателите на БССР. Името на Бикау се намира в списъка на подписалите Писмото на група съветски писатели до редакцията на вестник "Правда" през 31 август 1973 година за Солженицин и Сахаров, но самият той отрича по-късно участието си в него.

През 1978 година се премества да живее в Минск. Избиран е за депутат във Върховния съвет на БССР през 1978-1989 година.

През 1988 година става един от учредителите на Беларуския народен фронт. През 1989 година е избран за депутат в Съвета на народните депутати на СССР, влиза в състава на Междурегионалната депутатска група. Президент е на беларуския Пен център. През 1900-1993 година е президент на Обединението на беларусите по света "Бацькаўшчына" ("Отечество"). През ноември 1993 година подписва "писмото на четиридесет и двамата". По време на президентските избори през 1994 година става доверено лице на Зенон Позняк.

От края на 1997 година живее в чужбина като политически емигрант - отначало по покана на ПЕН центъра на Финландия се установява в околностите на Хелзинки, след това, като получава покана от ПЕН центъра на ФРГ, заминава за Германия, а след това за Чехия. Връща се в родината едва месец преди смъртта си. Нееднократно критикува остро режима на Александър Лукашенко; смята, че за Беларус е по-добре да е в съюз със Запада, а не с Русия.

Умира на 22 юни 2003 година в 20 часа и 30 минути в реанимационното отделение на онкологичната болница в Боровляни, край Минск. Опелото му се извършва в минския Дом на литератора по обреда на гръкокатолическата църква; ковчегът на писателя е покрит с бяло-червено-бяло знаме (историческото знаме на Беларус, отменено от режима на Лукашенко). Погребан е в Източното гробище на град Минск.

Известността на Васил Бикау идва с повестта "Третата ракета" (1961 година). През 60-те години са публикувани станалите световно известни повести "Алпийска балада" и "Мъртвите не ги боли"; през 70-те - "Сотников", "Обелиск", "Да доижвееш до разсъмване", "Да отидеш и да не се върнеш".

Повестта "Хайка" е публикувана в списание "Новый мир" през 1990 година.

Повечето от произведенията си Васил Бикау пише на беларуски (на тарашкевица, а не на правописа, въведен след реформата от 1933 година), много от тях превежда сам дословно на руски език, после текстът е обработван литературно от професионални преводачи (някои източници обаче отричат тази странична намеса). Литературните му произведения са преведени на много езици по света, включително и на български език, макар и не всичките.

 

ПРОИЗВЕДЕНИЯ

ДЪЛГИЯТ ПЪТ ДО ДОМА


Павел Борисов Николов, гр. Ихтиман
Фейсбук: https://www.facebook.com/profile.php?id=1527876069
Блог: http://pavelnik.blogspot.bg