ЮЖНА СЪРБИЯ ЛИ?

 

Димитър Иванов от с. Екши Су, Леринско, Егейска Македония - "Южна Сърбия ли?", публикувано във в-к "Македония", бр. 199, София, 13 юни 1927 година

Обработил от PDF в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

 

 

Учители и ученици от неделното българско крушевско училище с председател Димитър Иванов

След всяка война има победители и победени. Тежко на победения, казваме, когато мисълта ни отнася в далечното минало.

В последния общоевропейски конфликт трябваше да се яви един Уилсън с библията под мишница, с палмата на мира в ръка и с лозунг: обособяване на нациите в своите етнически граници, за да се тури край на незапомнената в историята война. В своята мисия за мир между народите той не малко допринесе, щото марсовите везни да натегнат към оня от двата враждуващи лагера, в който се бяха приютили подпалвачите на пожара – и по една ирония на съдбата редом с победителите и те минаха за такива. В името на Уилсоновия лозунг, вместо наказание, те бидоха щедро надарени: при минимални жертви имат максимални придобивки, санкционирани с ред договори.

Придобивки несправедливи. Заграбиха чужда земя и едните от тях я нарекоха „Южна Сърбия“, боейки се адже от името ѝ. „Южна Сърбия“ ли? Анемичното име на Сърбия, която нищо не е дала на общочовешката култура, да покрие светлото име на страна, която е дали гиганти в областта на мисълта и веществената култура на цялото славянство, Македония, която е създала епохи и епопеи в далечно и близко минало, Македония, която носи на главата си корона, украсена с имената са солунските братя, Климент, Наум, Самуил, Отец Паисий, Миладиновци, Пърличев, Даме, Гоце, Пере, Тодор Александров и много други знайни и незнайни, броят на които е плеяда, а името им легион лъчезарни имена, които ще напомнят на историята и поколенията името ма майката земя, що ги е откърмила. Новите поробители, смущавани от великите сенки на синовете ѝ, които с кръвта си очертаха границите на своята родна страна, грижливо избягват да споменат името ѝ, без обаче да помислят, че изпадат в комичното положение на щрауса, който пред опасността заравя главата си в писъка. Боят се от името Македония, защото тя ще бъде тяхната гробница. Асимилаторските доктрини, препоръчани, за срам, и от Бенеш, инквизиторските похвати на Маткович и своеволията на пияните пандури не ще са в състояние да изтръгнат от сърцето на македонеца безграничната обич към родна земя, нито пък желанието да умира за Македония тъй, както македонецът знае да умира. Народ, който е преживял петвековно робство и е оцелял, народ, който е излъчил от себе си великани, народ, който познала ужасите на Акия, Подрум кале, Фезан и всичките турски зандани, само заради това свещено име Македония и своята българска принадлежност, ще остане непоколебим и пред нечувания морален и физически гнет, упражняван над него от сатрапите на 20-и век. Закърмен а борба, живее и ще живее в борба, която ще продължи до деня, когато ще въз-тържествува световната правда и ще огрее свободата над родни балкани и долини.

Тогава светът ще се запита: Южна Сърбия ли? Кой от южна Сърбия, ако има такава, може да обича своята родина така, както е способен да обича македонският българин? Има ли някой пред бесилката да е извикал: „Аз умирам, но отечеството ще живее?“ Кой е седял над бомби и равнодушно е подпалвал фитила, за да бъде разкъсан пред отечествения олтар? Отговорът на всички тези и много други въпроси е само един: това е македонският българин, само той е способен на подобно себеотрицание, само той е, който чуждото не иска, но своето не дава.

Ето защо името на Македония няма да слезе от световната сцена, историята и географията няма да престанат да говорят за нея. Името ѝ с учудване ще се предава от поколение на поколение, докато светът светува и докато кръшна българска реч там се чува.

 

БЕЛЕЖКИ

 

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

3. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

4. ЗА АВТОРА: През 1889 г. Димитър Иванов завършва педагогическото отделение на Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". След това работи като учител в българските училища в Крушево, Охрид и др. Затворен от турските власти в Битоля, след излизането си от затвора се спасява в България и работи като учител в Габрово. Активен деец на Илинденската организация и неин председател.



Павел Борисов Николов, гр. Ихтиман
Фейсбук: https://www.facebook.com/profile.php?id=1527876069
Блог: http://pavelnik.blogspot.bg