КРАТКА ЕГКИКЛОПЕДИЯ ЗА ДЕЦАТА

 

Емануил Васкидович от Мелник, Пиринска Македония - "Кратка Егкиклопедia за дѣца-та; част I", Букурещ, 1857 година

Обработил от PDF в снимков вариант с NitroPDF 9 и редактирал: Павел Николов

 

Емануил Васкидович

Този път документът няма да е в текстов, а във фототипен формат, защото енциклопедията (в оригинала: егкикопедия, от гръцки - εγκυκλοπαιδεία) на нашият възрожденски просветител Емануил Васкидович, замислена в седем части, от които излиза само първата, е интересна не само текстово, но и като оригинална визия (малко тежко ще си отваря страницата, но при добър интернет и добро търпение ще се види нещо наистина уникално).

За Емануил Васкидович тук прилагам кратко животоописание, взето от един наш вестник (вече неизлизащ), а след това следва и самата книжка:

 

"Видният български просветен деец от периода на нашето възраждане оставя следа в родната ни история и като талантлив книжовник и обществен деец. Бъдещият просветител е роден в Мелник, като според изследователите това става през 1795 г. Първоначално момчето учи в местното гръцко училище, а след това продължава образованието си в известното богословско школо на остров Хиос.  

Когато приключва с обучението си, през 1815 г. Емануил Васкидович се завръща в България и се отдава на учителската професия. В продължение на 30 години до 1845 г. той даскалува в Свищов. В крайдунавския град мелнишкият просветител открива първото светско смесено елино-българско училище у нас. Същевременно Васкидович пътува твърде често до Букурещ и Виена, където търси материалната подкрепа на богатите български търговци, имащи търговски кантори в тези градове, за развитие на просветното дело у нас.  

В Свищов мелнишкият даскал работи с друг изявен наш просветен деец – Неофит Хилендарски, по-известен като Бозвели, а след 1832 г. и с известния от този период учител Христаки Павлович. Емануил Васкидович заедно с Бозвели съставя за нуждите на българската просвета малка ученическа енциклопедия в шест части, озаглавена „Славяноболгарское детеводство“. Годината е 1835-а. Според изследванията на видните наши учени Боян Пенев и Николай Ванков изявеният просветен деец сътрудничи в написването на I, II, III и IV част на енциклопедията, а V и VI част са изцяло дело на Неофит Бозвели.  

След 30-годишна неуморна просветна дейност Васкидович е уволнен от Свищовското класно училище заради скалъпено срещу него обвинение. По този неприятен повод той пише и издава брошурата „Прескорбное оправдание Еманоила Васкидовича, тредесялетного учителя Свищовскаго училища „Святаго Преображение“ против клеветника“, която е отпечатана през 1846 г. Самото произведение представлява автобиографична творба, имаща характера на самозащита. В него авторът разказва подробно за своята учителска дейност, споделяйки с читателя следното: „Гол отидох и гол се вратих без да присвоя нито ботка от сиромашка кръв“.  

След като напуска Свищов Емануил Васкидович се установява да живее в Плевен, където в продължение на девет години учителства в местното училище – това става в периода от 1845 до 1854 г. След това той отново се завръща в Свищов, като продължава просветителската си дейност в крайдунавския град. Всеотдайният български педагог и книжовник умира на 30 септември 1875 г. в Свищов на 80-годишна възраст.  

Приживе той се изявява като енергичен и трудолюбив книжовник. Изучил добре френски и италиански език, той прави ценни преводи на учебни помагала за нашите училища. Същевременно още през 1832 г. Васкидович пръв въвежда взаимоучителната метода в Свищовското училище. Неговата активна общественополезна дейност се изразява в редица мисии до Влашко, Цариград и Виена, при които събира средства за развитието на просветното дело у нас.  

Емануил Васкидович издава голям брой учебни помагала за българските училища, като в книжовните си трудове подчертава, че си „служи с изражение, щото е живо в болгарский език“. Негово дело са следните ученически помагала: „Перва понятие за детинско употребление, когато начнат свободно читат“ (превод от френски език), излязло през 1847 г., „Наръчна книжка, сочинена от Еманоила Васкидовича за болгарските деца и девици“ от 1847 г., „Християнско поучение или сокращение на Свещеният катихизис“ (превод от гръцки език), издадено през 1847 г.  

През 1852 г. Васкидович издава в Цариград „Детинско прибавление или различни нравствени поучения и нравоучителни истории“, а пет години по-късно, през 1857 г., се появява неговият „Буквар за първоначалните училища“. През 1858 г. излиза от печат и „Чистописание за българските юноши“, съставено от мелнишкия просветител в съавторство с Георги Владикин".

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

БЕЛЕЖКИ

 

1. Документа в PDF формат можете да видите ТУК.

2. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

3. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".



Павел Борисов Николов, гр. Ихтиман
Фейсбук: https://www.facebook.com/profile.php?id=1527876069
Блог: http://pavelnik.blogspot.bg