НЕУМОРНИ ФАЛШИФИКАТОРИ

(сръбска песнопойка с български песни)

 

Автор: Йордан Бадев, вестник „Македония“, бр. 85, 24 януари 1927 година

Обработил с OCR програма и редактирал: Павел Николов

 

Едва ли има в света народ, който, служейки на една политика, да е фалшифицирал така безогледно науката, както я фалшифицират сърбите, за да докажат, че Македония е сръбска по етнически състав.

Ще припомниш, тук само няколко типични случаи:

Един сръбски историк писа в белградския в. „Правда“ от 15 VII 1924 год., че в гр. Велес още през 1840 год. е била поставена здрава основа на модерното сръбско образование и че най-голямата заслуга за тока се падала на сърбина Йордан х. Константинов Джинот.

Друг образован сърбин писа в подлистник на в. „Самоуправа“ от 18 VII с. г.: На всекиго е известно, че люлката на сръбството е земята, която се простира между р. р. Черни Дрин и Струма. Тук ся ечали песните на храбрите войници на славния Самуил, на преславния Душан Силни, на крали Марко и други наши великани“. И следват в същия подлистник описания на старините в „сръбските черкви“ — „Св. Климент“ и „Св. Наум“, по имената на известните „сръбски книжовници“, ученици на първите „сръбско-славянски“ учители св. св. Кирил и Методий.

Трети, пак във в. „Самоуправа“, бе писал за сияйната битка на славния сръбски войвода Давидов с турците в Охридско през 1903 год.

Четвърти, пети, шести - нямат брой. Като захванете от покойния академик Йован Цвиич и свършите с последния селски даскал, сърбите еднакво "дълбоко“ познават историята на Македония и еднакво дръзко я предават устно и писмено. И никой никого не коригира, никой никого не опровергава. Когато един даскал пише опашати измислици като тия за сърбина Джинот и за сръбските книжовници Климент и Наум, професорите Цвиич, Белич и всички като тях мълчат самодоволно, защото разбират, че тоя даскал е усвоил правилно духа на тяхната наука за Македония.

От тоя род скандална фалшификация имаме в един недавна излязъл от печат в Белград сборник песни от Влад. Р. Гьоргевич под надслов „Народна певанка“. Около една четвърт от песните в тоя сборник са познати български народни песни от Македония, а са предадени тука като сръбски. Ще посочим тука фалшификацията с текста на песните.

По два твърде очебийни маниера е направена тая фалшификация: чрез известни промени в текста, за да получи той поне малък сръбски нюанс, и без никакви промени - даден си е точно българският текст, а песента е наречена просто на просто сръбска народна песен.

В предговора още авторът признава откровено: „Днес пеенето в кашата народна маса е в окаяно положение". И със свойствения на сръбската „наука“ цинизъм добавя: „И ако не беше малкото подмладяване с песните от Южна Сърбия (Македония), ние не бихме имали нищо, което да прилича на песен“. По-нататък г. Гьоргевич следва най-безцеремонно: „В „Народна певанка“ аз се постарах да предам точния (?) текст на песните, такъв какъвто го с създал народът“.

Има, наистина, песни, чиито текст е предаден точно, но не са малко и такива, в текста на които са нанесени поправки с очевидната тенденция да им се придаде сръбски оттенък. Така, още на първата страница на Певанката е предадена известната по цяло българско елегична песен „Черней, горо“ . Музиката е катастрофално осакатена. Едва напомня истинския национален напев. Осакатен е текстът. И в двете предадени тука строфи авторът е старателно избегнал членуваната форма. Така, вместо оригиналното: „Ти за твойте листи, сестро - аз за мойта млалост“ - сърбинът музикант е предал: „Ти за твоја листа, сестро, ја за моја младос“ и пр., като е сърбизирано и първоначалното местоимение, чието „аз“ звучи във всички български варианти на песента. Във втория стих на втората строфа запазил е българската аналитична форма на бъдеще време: назад к`е се вракја, затова под последния стих го е сърбизирал и синтактично и лексикологически: никад ни до века, вместо оригиналното и просто „няма да се върне".

На стр. 34 от Певанката под промененото заглавие „Мамо ле мила“ предадена е всепознатата българско-македонска песен „Мамо, главата ме боли". И тук музиката е погрешно предадена, или защото сърбинът автор я с слушал през втора, трета уста, или защото я е възприемал през сръбски слухов навик. Нанесени са поправки и върху текста. Така, вместо диалектичния югозападен македонски член ва, во, авторът е употребил общобългарския (все пак не сръбски) та, то.

Сърбизирал е песента в крайните два стиха: вместо керко моя, писал е керо моя и е дал сръбски синтактичен строй на последния стих — вместо оригиналното главава ме боли, предал е - да те глава боли (да със значение на че).

Корекция, в смисъл на сърбизация, е направена и върху известната българска хороводна песен „Буряно, Бурянке“. Така в стиха чак до наш'та нива, вместо членуваната форма наш'та сръбският фолклорист пише наша, за да избегне члена, който е чисто български морфологичен белег. В стиха Тая (в някои варианти нея) да засвирим показателното местоимение тая е разчленено на та и ја, за да се получи сръбски нюанс чрез първоличното местоимение ја, па макар с това и да се опорочава смисъла на самия стих.

В песента "Йорданка ми се моляше", която имах случай да слушам преди 15 години на брега на Охридското езеро, пята с увлечение от любимеца ма Охрид Дим. Ияанов, който стана жертва ма сръбското свирепство през есените на 1913 год., в тая дивна по съдържание българска песен сръбският музикант е вмесил един сърбизъм, който крещи в контраст с езиковата чистота на останалия текст.

В третия стих (той е записан погрешно в тоя ред) четем сръбското поеше - вместо оригиналното пееше. Никъде из местата, дето се пее тая песен, не се казва поеше. Излишно е да цитираме повече. Изобилстват в тая сбирка подобни корекции, които са чисто и просто пладнешки фалшификации. Повече са песните със запазен чисто български текст: речник, морфология, фонетика чисто български и все пак в певанката се дават като сръбски. Ще цитираме само няколко: „Легнала й Гюргя", „Край Вардар ми седеше", „Седнала ми Яна", „Запретни, Вело моме", „Биляна платно белеше“, „Страхиле, страшна войводо", „Воденичаре, татков приятел", „Се собраха сватовите“, „Трендафилчето, карамфилчето", „Петлите пеят на съмнуване“, „Никнало жолтово цвек`е“ и пр. и пр. всепознати и вселюбими български народни песни, конто сърбинът Гьоргевич не е дръзнал да сърбизира основно в текста, само затова, защото една подобна сърбизация би повлякла неминуемо накърнение на музиката. Това е искал избегне сръбският музикант, та се е задоволил само с безочливостта да назове сръбски песни, в които звучи чиста, ясна и прекрасна българска реч.

 

БЕЛЕЖКИ

 

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. ЗА АВТОРА: Роденият в Битоля Йордан Бадев (1888-1944, София) е виден литературен критик, публицист и журналист, деец на ВМРО.



Павел Борисов Николов, гр. Ихтиман
Фейсбук: https://www.facebook.com/profile.php?id=1527876069
Блог: http://pavelnik.blogspot.bg