ХИЛМИ ПАША ЗА НОВИТЕ БАЛКАНИ (ИНТЕРВЮ ОТ ЗАПАСНИЯ МАЙОР Д. АТАНАСОВ)

 

Димитър Атанасов Думбалаков от с. Сухо, Лагадинско, Егейска Македония - "Хилми паша за новите Балкани (Интервю от запасния майор Д. Атанасов)", публикувано във в-к "Камбана", год. III, бр. 1815, София, 10 февруари 1914 година

Обработил от PDF в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

 

 

Връщайки се от Албания, спрях се във Виена и счетох за необходимо да посетя прочутия бивш главен инспектор на Македония, умния и достоен турски държавник Хилми паша, сега отомански посланик в австрийската столица.

Хилми паша влезе в салона с фес на глава; той е висок, с едра, но деликатна конструкция, възстар, с правилни и красиви черти на лицето и малка брада, почти побеляла. Държи се с много достойнство и елегантност.

След като му изказах удоволствието да видя бившия управител на моята родина, той ме запита откъде съм родом.

- От Сухо, Солунско.

- Да, знам това чисто българско село.

Хилми паша наистина познава Македония във всяко отношение и днес той разбира по-добре от всеки друг турчин положението на новопоробената страна.

- Никога не допущах, каза пашата, че Македония може да стане някога сръбска, че гърците ще владеят Солун, но съдбата, знаете, често допуща и най-странните неща.

Населението в Македония е в своето болшинство българско, после иде по численост турското, гърците са малко, а сърби там никак няма между коренното население.

Освен това, продължи Хилми паша, за свободите на тая страна се бориха и се жертваха само българите. Революционната борба и войната - туй бе чисто и само българско дело.

В революционното време гърците и сърбите, смело казвам това, вървяха наедно с нас, турците, против вашите комитети. На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха за вас, те бяха наши шпиони, приятели и доброжелатели.

И когато България реши да воюва, те се присъединиха само да извлекат ползи на ваша и на наша сметак. Преди на вас да изменят, те се отнесоха вероломно към нас.

Но каквито и да са сърбите и гърците, виновни сме си ние, българите и турците, защото не се разбрахме навреме.

Но радостта на гърци и сърби от лесно добитите печалби не ще е за дълго. Туй българско, турско и албанско население по никой начин не могат задържа в покорство. Познават най-добре якия революционен дух на българската нация. Нищо не е в състояние да го сломи.

Ако империята не можа да излезе на глава с българите, сръбската и гръцката власт ли ще ги укроти?

Две въстания на българите, които сигурно ще бъдат подкрепени от турци и албанци, ще сломят и Сърбия, и Гърция не само финансово, но и морално.

Турция бе неизтощима, нейният войник и зиме и лете бе на поста си и не успя да стане господар на революцията.

Всичко туй не могат да не съзнават и великите държави, чиито икономически интереси много страдат от вечните борби и размирици на Изток.

Едно е средството да се разреши балконският мир с добро за всички.

- От Македония и Косово поле трябва да се създаде отделна автономна област.

И това, убеден съм, каза Хилми паша, ще стане не след много дълго време.

После Хилми паша разви своите идеи за пълната общност в държавните цели на България и Турция. Едни им са външните врагове, еднакви икономически и национални интереси.

Това е само част от разговора ми с Хилми паша.

Както любезно бях посрещнат от пашата, още по-любезно бях изпратен. Той ме задължи да поздрави многобройните му познати и приятели българи от добри и лоши времена.

 

БЕЛЕЖКИ

 

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

3. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

4. ЗА АВТОРА: Димитър Атанасов Думбалаков е майор от Българската армия и войвода на ВМОК. Участва в Четническата акция на ВМОК , Горноджумайското въстание и в Илинденско-Преображенското въстание. В 1912 г. заедно с Петър Дървингов е един от основните организатори на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. По време на Първата световна война командва Втора дружина на Трети пехотен македонски полк на Единадесета дивизия на Българската армия, която се сражава с френски части във Велешко. Думбалаков е ранен на 31 октомври 1915 г. и почива малко по-късно. Погребан е тържествено на 1 ноември в двора на църквата "Свети Пантелеймон" във Велес.

Братята на Димитър Думбалаков също са прославени македонски българи – Трендафил Думбалаков е български военен и ВМОРО войвода, загинал 18-годишен в легендарната битка на Ножот, а Михаил Думбалаков е български журналист, деец на ВМОК, участник в Илинденско-Преображенското въстание и горянин.



Павел Борисов Николов, гр. Ихтиман
Фейсбук: https://www.facebook.com/profile.php?id=1527876069
Блог: http://pavelnik.blogspot.bg