Васил Левски


ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО НАЙДЕН ГЕРОВ - 1 ФЕВРУАРИ 1868 ГОДИНА

 

Текстът на писмото (с незначителни мои корекции) и бележките към него са приведени тук по книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година (преиздадена от издателство "Изток-Запад" през 2014 година). Като източник Страшимиров е посочил "Арх. Н. Геров, кн. I, стр. 987".

(Павел Николов)

 

Ваше благородие г-н Найдене [1],

 

При идването ви [2] в Белград идвах веднъж при вас, дано ви намерех сам, да ви кажа, че искам да изляза преди времето макар 25 дни: да си дойда по нашите места, да се срещна с познатите ми, от които очаквам нещо и на които трябва да се каже по една преди [3], и тогава ще имаме сигурна нашата къща с двора ѝ [4]. Затова ви моля сега писмено до преди април 20 с някое средство да ме искате за във Влашко [5] и оттам да ми се дадат шест дълги и шест къси, които се пълнят отзад [6]. Напротив, ако не ме пуснат преди времето, от което ви пиша по-горе, и не ми дадат потребните от Влашко, тогава знам, че нищо няма в нашата къща. На които съм казал и още през 67 г. През други, че докато не дойда, на никого да не вярват, от които се и чака в онова място. [7] А ако ли съвсем други се обърне. [8] Каквото ни най-малко не сме се уверили [9], защото за такова нещо трябва поне един старейшина да има между нас [10]. В кратко, всекидневните минути [11] ни показват разпиляване, за което всички казват, че един месец като остане до времето март 15 [12]. Очевидно да е за истина? Ако ли не, едни говорят, че ще се върнат във Влашко, а повечето се съгласяват да излязат на чети, което ще рече, че остава на наше разположение [13], а къде ще му излезе краят? Затова остава на старите [14] да му мислят. Ако не ни дадат п-шки [15], ние ще им излезем с т-ги [16], както и на 67 г. третата ни част беше.

Моля ви както и да е било наредено за общо въстание [17]. Или не е било? Ако изработите по-скоро, за което ви моля, и е възможно [18] и като дойда първо при вас, ще видите, че колкото по-рано да съм дошъл, е било по-добре. Ако и да знаете какво трябва. Но като вас човеци не могат да извършат, ако и да можете чрез други, не знаете ония човеци, с които може да се извърши.

Подарявам и лика си от 67-ма, ходeщ [19], и един на г-н Рашко. Другите ми писъмца моля да ги изпратите сигурно [20]. От двете ми в едноимни [21] писма изпратете по-малкото, а другото задръжте при вас или при Рашко, докато дойде сам човекът да си го вземе, когото физиономията му го показва въздребен, черноок, с тънък глас. Напротив, ако не дойде сам, то ще дойде за това писмо човек висок, черноок, дългообраз на име Минчо х. Недюв от същото село.

 

Покорен Васил И. Левски

от Белградската академия,

новообразувана българска чета

1 февруари 1868 г.

 

1 Найден Геров, руски консул по онова време в Пловдив и сега дошъл временно – както се разбира от съдържанието на писмото – в сръбската столица, дето Левски служи във втората българска легия. Първата легия на Раковски беше през 1867 г.

2 През време, когато Н. Геров се е намирал в Белград.

3 Да се подготвят или организират предварително.

4 Ще имаме осигурено нашето отечество в целокупност.

5 Да го изискат българските първенци от Влашко, които устроиха легията, да бъде освободен от военното началство в Белград преди 20 април.

6 Шест пушки и шест револвера.

7 Иска да каже: до които съм се обърнал. Това са все хора, от които се чака решителна работа от онези места.

8 Трябва да се чете като въпрос: и ако вместо мен друг се обърне с искане да поеме същото дело?

9 Няма вероятност за подобно нещо.

10 Като бивш байрактар и съгласно „Закона“ на Раковски, заместник на най-старшия („първостепен“) воевода Панайот, той е сам старшина също и за новата инициатива да върви и организира народа.

11 Отделни случки всекидневно ни показват желание да се разпилее (да се дезорганизира) и да се разпусне легията.

12 Да бъдат разпуснати.

13 Остава на наш избор да си се върнем във Влашко или да навлезем на малки чети в България.

14 Водителите от Добродетелната Дружина в Букурещ, които са изпратили всички други момчета в Легията в Белград.

15 Пушки.

16 Тояги. Тояги наричаха тогава и старите негодни пушки, които се пълнят от горе.

17 Моля ви да изпълните гореизложеното, дори ако е вече наредено да има общо въстание в България.

18 – а за това има всички възможности –

19 Фотография, правена през време на четуване в Стара планина по-първата 1867 г.

20 По-верен и сигурен начин, за да не попаднат във вражески ръце.

21 Едноименни.

 

Оригиналния документ можете да видите ТУК.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ - 1868 ГОДИНА

 

Текстът на писмото (с незначителни мои корекции) и бележките към него са приведени тук по книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година (преиздадена от издателство "Изток-Запад" през 2014 година). Като източник Страшимиров е посочил "Н. Б. II. A., п. 89, № 8037. Арх. Раковски".

В това писмо е прословутата фраза "ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си", която често се интерпретира с подмяна на някои от думите.

(Павел Николов)

 

Г-н Панайоте [22],

 

Премного ви благодаря, дето се потрудихте да ме извадите от болницата, защото ако бях стоял още няколко дни, наистина бих умрял. Така също се трудите и за всичките ни събрани братя и сме длъжни да ви почитаме... Защото сте ни най-повече в началото на скупщината ни главен войвода.

Вие се грижите сега и за разноските ми, за които ще пиша, че сте харчили за мен и се надявам да ми изпратят колкото ще похарчите за мен. Защото аз се вардя да се не вчислявам в ония, да се рече, че се е харчило и за мен... [23] на всеки начин ще гледам да ви ги върна. То е доста и предоста само че се трудите.

Повторително ви моля да ми пратите 1 жълтица за трошка [24], защото нямам вече, заемал съм от брат ми и от другите си приятели 40 гр. и мой хак 20 гр., и твой се набират 105 гр., че стават всичките ми разноски за 13 дена 165 гр., без да съм дал ни пара за лековете на жената, а тя колко ще вземе, не зная.

Чул съм, че си щял да отидеш във Влашко. Аз от 67-ма досега не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно. Но пак ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български да дойдете при мен или да ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог, с ваше позволение, ако го намерите благосклонно и ще ви моля да ми позволите, за което ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си. То ще ви помоля, ако идете за Влашко, да дойдете да ви кажа или да ми позволите да ви пиша. И трето ви моля, както ви пиша по-горе, да не ме оставяте без трошка, защото кажи, че откакто съм отишъл в оная къща, не са се загрижили да си купят нещичко за ядене, все от мен. А оная жена, която ме лекува, тя има вече право да яде вече от мен, защото всеки ден стои при мен, готви ми, мие паниците, вода носи чак от Дунава. А Панчувица не хваща нищо. Аз не зная как ще ѝ се наплатя. Зато[ва] ви моля елате да се разговорите, да се плати честно, ако ме излекува. Затова моля ви ни най-малко да ви не дотегне, за което ще се трудя както ви пиша по-горе.

67: ий [25] Ваш хоругвоносец [26] В. И. Левски

В место.

 

22. Воеводата Панайот Хитов.

23. Не желая да се чувствам платен агент.

24.. За трошица [хляб]. - бел. П. Н.

25. Твърде е мъчно да се разчете това 67: ий. То, изглежда, обозначава дата на писмото, но не заема място, подобаващо за подобна цел. Написано, както си е, редом с подписа на автора на писмото, то стои очевидно в някаква вътрешна връзка с този подпис. Но и като дата, пак е нещо непълно и не допуска каквото и да е осмисляне. Тук 67 не означава 67-мо лято или година: в текста на писмото тази година се споменава като изминала вече. Така че числото 67 не обозначава и не може да има значение на дата. И ако даже беше писано за дата – да речем по погрешка, – то окончанието ий щеше да съставлява още по-голяма грешка, тъй като не отговаряше на тази цел. Бяхме предположили и друго. А то е, че 67 бележи само ден и месец, без година, и то така: 6 – шести ден, и 7 – седми месец. Тогава и наставката ий към 7 – 7-ий би добила известен смисъл. Но от формална страна, против това тълкуване говори обстоятелството,че – доколкото ни е познато – Левски никъде другаде не си служи с този начин на обозначение на месеци и дни. Среща се 7/ии или 7/..., което ще рече септември. А нито на седмия месец (юли), нито през септември Апостолът не се намира в Белград. През тези месеци той е вече във Влашко – както впрочем личи и от кореспонденцията му, която следва. Според адреса на писмото в сръбски дух – „в место“ – вместо „в града“, както пишем ние на български, и според самото съдържание на същото, че Левски разчита на „хака“ си като легионер (българска легия през 1867 и 1868 г. имаше само една, и то в Белград) и че Панайот воевода живееше в онези години в сръбската столица и се готвеше за кратко да пътува до Влашко – всичко това показва ясно местонахождението на самото писмо, а оттук и невъзможността 67 да означава месец или дата. Трябва да вземем още предвид, че Левски изобщо не употребява или рядко употребява старописното ы (ери). Поне в обозначение на дати или на подобни съкращения от друг род. За окончание винаги пише – iй или даже – ьй: Л= ьй. Всичко това ни навежда на мисълта, че в нашия случай „67: ый“ трябва да крие своето особено съдържание, а именно в следния вид. В оригиналния текст, който притежаваме в Народната библиотека, от ръката на Левски завършекът ый е писан по особен начин. Ер малък отпред е продължен значително над реда. Така той образува вярна контура на ръкописна буква в. Но в бързината на писането, вижда се, или от липса на достатъчно внимание, предната 26 извивка нагоре в ръкописното в се е сляла с основата на линията при теглене надолу и се е получил един значително едър ер малък. Така в целия разглеждан израз: 67: ый, като заменим с в, получаваме отделна дума, която гласи вiй. Сега вече и двоеточието между 67 и вiй получава своето значение. То сочи поне, че Апостолът е знаел в дадения случай да осмисли препинателния знак. Ако пишеше едно късо тире (– или =) между двете части, щяхме да ги четем съединени помежду им, а сега те са отделени, вiй минава – по смисъл, разбира се, – към следващата дума „Ваш“, като става неин неизбежен атрибут: „вiй Ваш“ – във форма поне на подходящ провинциален говор. Левски често слива думите. Това може да се докаже неведнъж в текста и на разглежданото тук писмо. Освен това той обича да подражава живия говор и съкращава често спомагателния глагол е в й, та тук е станало вiй вместо ви е. Колкото до и малко – това е общо правило у Левски: при две и, първото е i. Така именно целият подпис на писмото: „67: ый Ваш знаменосец В. И. Левски“ трябва да се чете свързано: „шейсет и седмо лято ви е Ваш знаменосец и пр. “ Но сега за датата на това писмо. Писмото наистина не носи обозначение на месец, ден и година и на нас ни остава да ги определим приблизително. Във всеки случай, то е писано не преди 1 февруари 1868 – датата на по-първото писмо № 2, поместено тук. Към последната дата Апостолът е бил още здрав, ходил „някой път“ да посети Найден Геров в Белград, като е търсил случай да го завари сам поради тайния разговор, който е имал да води с него. След това той постъпва в болницата, подложен е на операция, бива изведен в частна квартира с усилията на Панайот и пр. – според както обяснява в писмото. Без друго той ще да е влязъл в болницата след писмото до Найден Геров, както личи от самото това писмо. Там той е здрав още и иска да го освободят незабавно и да замине за работата си в България. Тази работа, свързана – както видяхме – с пушки и револвери, е опасна работа и наистина иска здрав човек. Известно е, от друга страна, че на 1 юни Левски е вече във Влашко. Това личи ясно от кореспонденцията, която следва тук. Във Влашко той е бил арестуван заедно с Филип Тотю като опасен човек, но веднага е пуснат на свобода поради раната му, не оздравяла още, като последица от състоялата се по-рано операция. Така именно датата, за която разискваме, се пада непременно след 1 февруари и преди 1 юни 1868 г. Обаче известно е също така, че българската легия в Белград от 1867 г. се разтури в средата на април 1868 г. Така че срокът за датата на писмото се намалява с месец и половина преди 1 юни, като остава да търсим времето между 1 февруари и 15 април. А в това писмо Левски сам споменава още, че през изтеклото време получил „хака“ си (заплата) 20 гроша на месец като легионер. Нищо не пречи, разбира се, този „хак“ да е бил за февруари месец. След писмото от 1 същия месец до Найден Геров, Апостолът се е почувствал – да речем – зле и веднага се е принудил да влезе в болницата за операция. В такъв случай Левски пише новото си писмо до Панайот през март (получил „хака“ си за изтеклия месец февруари). Но ако приемем, че е получил „хака“ за март месец, то писмото е писано през април, но – не ще съмнение – преди половината на месеца. И тъй като Апостолът споменава за „хака“ като получен и изхарчен вече, както били изхарчени всички заеми, които е направил, може да се приеме, че писмото произхожда от края на март или началото на април. Във всеки случай, то не може да бъде по-късно от средата на април. Към това време легията е вече разтурена с официална заповед на сръбския военен министър и легионерите се разотиват. Д. Мънзов пише в бележничето си, запазено в неиздадения още архив на Тайния комитет: „На 15 април излязох от Панчево (отвъд Дунава, срещу Белград), на 23 април излязох от Земун и дойдох в Нови Сад“. Така че датата на писмото следва да поставим между края на март и средата на април 1868 г.

26. Знаменосец. - бел. П. Н.

 

 Оригиналния документ можете да видите ТУК.

 

 

ПИСМО НА ЛЕВСКИ ДО ХРИСТО ИВАНОВ КНИГОВЕЗЕЦА - 6 СЕПТЕМВРИ 1969 ГОДИНА

 

Текстът на писмото (с незначителни мои корекции) и бележките към него са приведени тук по книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година (преиздадена от издателство "Изток-Запад" през 2014 година). Като източник Страшимиров е посочил "„Из миналото“ - под редакцията на П. С. Кършовски, Кн. I, № 27, стр. 176 ".

(Павел Николов)

 

1986, 6 септември

 

Приятелю [27],

 

Като щом [получите] писмото ми незабавно да изпратите Са[вата] в Лясковец при Марин Станчев, който ще се обади на бай Тодор да дойде без друго в Галац, а преди да потегли, да отидат да повикат и от Трявна един, и от Сливен, а който ще дойде от Трявна, нека повика и от Габрово един, когото познава, ако има някой от Търново, и той нека дойде.

Господин Христо! Да забележите на Савата добре, да им каже, че трябва на 25 септември да се срещнат в Галац без друго, както и вие ще бъдете, без друго, и като пристигнете в Галац, да се оправите при Казак Георги [28]. Така също ще забележите и на другите, а пък аз ще стоя да чакам в Турну Мъгуреле. И който пристигне по-напред в Галац, да ми телеграфира до Данаил Хр. Попов.

 

Ле-ки

 

27. Христо Иванов („Големия Христо“), временно книговезец в Русе и преминал вече в Търново на същия занаят.

28. Георги Карловски.

 

Оригиналния документ можете да видите ТУК.

 

 

ПИСМО НА ДИМИТЪР ЦЕНОВИЧ И ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ - 13 МАЙ 1870 ГОДИНА

 

В книгата си "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година, Димитър Т. Страшимиров представя само текста на Васил Левски (приведен по-долу с две малки корекции от мене). Тук даваме и текста на Димитър Ценович, който предхожда този на Дякона. Като източник Страшимиров е посочил „Н. Б. II. А., п. 60, № 8006 ".

(Павел Николов)

 

Букурещ, 13 май 1870

Господин Панайот Хитов,

в Калараш

 

Дохожда господин Цукич, сръбски посланик, и ми каза да ви пиша, че получил отговор от Белград за вас и казват, когато щете, можете да отидете. Затуй ви давам на знание [и] ви поздравявам.

 

Ваш приятел

Д. Ценович

 

Казал ви бях да не пишете на Ковачев [29] вече нищо. Ето сега от десет дни насам два пъти ми пишат от Турну Мъгуреле, че бележат в него съмнение като предател, което потвърждават от Свищов два пъти устно и писмено.

 

В. Левски

 

29. Х. Т. Ковачев живее през това време в Турну Мъгуреле. Кореспондира често с воеводата и после сам иска сведения от него за Левски.

 

Оригиналния документ можете да видите ТУК.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ - НАЧАЛОТО НА 1871 ГОДИНА

 

Някои съвсем основателно наричат този документ "чернова" и вероятно имат право, защото текстът не е подписан и не оставя впечатление да е завършен. Въпреки липсата на подпис, почеркът е несъмнено на Дякона. Писмото тук (с малки мои корекции) е публикувано според книгата на Димитър Т. Страшимирав "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година. Като източник Страшимиров е посочил „Н. Б. I. А., п. 60, № 8110".

(Павел Николов)

 

Г-н редакторе на вестник Сво[бода],

 

Питаш ме как върви работата в Българско и накъде сочи? Като ми казваш още, че вънкашните уж свободолюбиви г-да европейци [на] всяко събрание отваряли въпрос и за нас, българите, да ни се дадат и на нас правата като на всеки народ. Тия думи от тия свободолюбиви г-да често били предлагани на тур[ското] пра[вителство]. Но не хващали думите им място за това, за- щото народът уж не показвал знак, че иска да бъде свободен.

Още личи народът най-добър живот живее с турчина и обича царя си. Отвсякъде ударени са и печатите! На тия въпроси отговаряли някои си, като показвали на 67-ма и 70-та година на четите, които се явиха по планините на България, а тур[ското] пра[вителство] отговаряло: тия са хайдути, побягнали из апсаните (затворите - бел. П. Н.) и пр., които са [се] събрали във Влашко и преминават насила да повдигнат народа, а народът, като си живее спокойно, гледа хладнокръвно на тия появени чети и не взема участие.

 

Оригиналния документ можете да видите ТУК.

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ – 5 ФЕВРУАРИ 1871 ГОДИНА

 

Интересното в това писмо е, че когато дава препоръки за печата на т.н. Привременното правителство, Левски не използва христоматийното "Свобода или смърт", а "Смърт или република"; по-нататък думата "република" е вплетена и в паролата, описана в края на писмото.  Писмото (с малки мои корекции) и бележките към него са публикувани според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година. Като източник Страшимиров е посочил „М. Сб. кн. XVI и XVII, №1, стр. 758. Н. Б. Арх. К. Цанков".

(Павел Николов)

 

Господин Драгомирчову

Т. Мъгуреле

 

Братовче Драгомирчо! В Т. Мъгуреле

 

Сторете добро и направете така, както ви пиша: прочетете и двете, запечатайте ги, и нека се изпратят на мястото им [30], защото така трябва. С тия последните ни писма или ще завържем работата ни дотук с тях, или ще следва. Нужно е, като на такива хора, да им се каже напоследък подробно нуждите ни за народа; че и те са били спънката на всичките ни работи. Това ще ни бъде за факт пред народа, че ние не сме били криви, а те! Предлагали сме им, молили сме ги, а не са щели, или са работили по свое знание, а не по наше искане.

Братовче! Радват ме приятелите като ми казаха за теб и за бай Йованица [31], че ще се турите в работа, доколкото вече можете. Приели сте да направите печата, нека е голям колкото един бешлик; в средата лъвче с корона; из устата му: "Смърт или република"; наоколо "Привременно българско правителство в България". Насърчавам ви че, работата ни засега в Българско е така: да търсим средства да си купим от по-чистото оръжие пушки, до четири-пет хиляди; и Турция ще сгромолясаме завинаги, и на място ѝ да възкръсне България, с пълна свобода. А откъде и как ще ги пренесем, това ни е май е мъчничко! Но добър е Господ, веднъж да се сдобием с пари. Като бъдем вече готови да купим горните пушки, в същото време ще ни трябват хора, които да познават що-годе военната тактика. Ще намерим воеводи, но не учени, а юнаци за извън градовете, като за по планини, друмища, села и пр., а за в градовете трябват по-учени, що-годе да познават военната тактика и дисциплина. Да знае кои улици да затвори и кои да отвори, кои и какви къщи трябва да осигури за профиловане срещу всякакви противности, каква форма трябва да даде на шанца, който ще обикаля града според местоположението му, ако има реки, блата, гори, шумести места! Все трябва да знае срещу горните как да се разположи; такива младежи имаме, които познават отчасти, дето сме учили заедно с тях в Сърбия; а всичките искат да умрат за Българско! То не можех да кажа, това е ваша длъжност да се поразходите поне с писма по Влашко, и ще ги намерите всичките, защото има та [32], и не знаят какво се прави в Българско.

Ония, които искат да умрат за Отечеството си, предизвестете ги да бъдат готови, че като дойде време да ги повикаме, ще им назначим и мястото, за къде да тръгнат; като ни забележите имената им, които ще бъдат готови, вие сте приели, братовче, тая за вас много и свята работа с бай Йованица. Радвам ви се и Българско ще ви награди. Поздравявам ви и ви целувам отделно от другите, братовче Драгомирчо и бай Иванчо! От днес да имаме кореспонденция под знак, така - (на снимката на писмото знакът не се вижда - бел. П. Н.).

 

1871, 5 февруари

 Ваш Драгню

 

Д. Р.

 

Кога бъде да ви изпратим пратеник, ще ви напише тия две главни букви и ще ви пита: "Какво значи, г-не, това?" Отговор: "Добро, речи, т.е. да живее републиката". И пратеникът ще каже: "Да живее". И вие ще повторите да кажете: "Нека живее".

Тая лозинка (таен знак, парола - бел. П. Н.) само ти да знаеш, че за теб е, Драгомирчо, отрежи я от писмото и тогава дай на комуто щеш писмото да го прочете.

Същото ще бъде и от теб за мен.

Запечатайте ги, не с твой печат, с друго нещо.

 

31. Става въпрос за две писма (бел. П. Н.). Едното до Панайот Хитов в Белград, другото до Филип Тотю в Одеса.

32. Данчев.

33.Защото може и да има такива, които желаят да дойдат, а не знаят.

 

Оригиналния документ можете да видите ТУК.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЧАСТНИТЕ РЕВОЛЮЦИОННИ КОМИТЕТИ - 10 ФЕВРУАРИ 1871 ГОДИНА

 

Писмото и бележките към него са публикувани според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година. Както сочи и бележката долу, оригинал не е намерен, текстът е известен от препис, станал достояние на изследователите през 1884 г. Като източник Страшимиров е посочил „Н. Б. II. А., п. 60, № 8010; Арх. т. I, № 1, стр. 15".

(Павел Николов)

 

Аз вчера приех писмо от фил. тт. [34] от Одеса, който ми разказва, че там се е отворило правителствено училище и се приемат деца и българчета от 14 до 18 години, които се учат и излизат офицери. Само трябва да имат средства, за да имат най-малко по 1 или 1 1/2. м-ца [35] на месец от родителите си за потребни негови разноски и когато излезе свършен, да има пари да си купи дрехи офицерски и после правителството ще му дава заплата месечно по ... рубли и ще бъде свободен да отиде където иска и на което място ще е на служба, откакто свърши термена към правителството от пет години. Очаквам колкото може по-скоро вашия отговор и съм ваш като брат.

 

Хаджи Ахмед сар чизмели Кармазъ [36]

 

34. Филип Тотю.

35. Минца - 10 франка златни.

36. Шифровано писмо (през рязана хартия), дешифрирано и преписано от В. Платнаров, оригиналът не е у нас. Самият шифрован текст носи дата 10 февруари 1871 г., Никопол. Навярно писмото е било написано в няколко екземпляра и разпратено на разни страни, затова е и без определен адрес. Преписът е заварен от Хр. Загорски и В. Платнаров в Карлово, 15. IV. 1884 г.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ФИЛИП ТОТЮ В ОДЕСА - 1 МАРТ 1871 ГОДИНА

 

Писмото (с мои поправки съобразно оригинала) и някои бележки към него са публикувани според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година. Това писмо е особено ценно с изключителния си идеализъм (романтизъм), недостижим по никакъв начин в днешна България, колкото и да се кълнем в заветите на Дякона; тук е и знаменитото изречение: "Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките...". Като източник Страшимиров е посочил „Ф. Тотю - от Ф. Смидов, стр. 504; Н. Б. II. В. п. 4, № 432 ".

(Павел Николов)

 

Получено 23 март 1871 г. [37]

 

Брат Филипе в Одеса

 

Питате бай Йованица (пишмиш), който се намира днес в Т. Мъгуреле, в писмото си, което ми и съобщиха, та при всичко друго и за мен къде се намирам и какво правя. Когото и аз по-напред питах за вас къде се намирате и какво правите чрез същия приятел български. Чрез него ще се разбираме чак докато спосрещнем [38] сред Българско, където съм днес. Вие пред друг никого няма да откривате за мен де съм и какво работя; освен с горния приятел и г-н Данаил. Чрез тях ще се разбираме какво сме извършили и какво има да вършим. Аз вече освен това писмо няма да ви пиша друго направо и с моята си ръка. На горните като пиша и те ще ви съобщават, а вие можете всеки път да пишете, но все през горните; само истино, защото ще провождаме хора със знак да ви видят работата очевидно; също и вие можете да пратите, за да се уверите очевидно. Засега друго няма да ви отбелязвам, като знам, че трябва да са ви писали горните подир вашето писмо за всичко подробно. Как стоят работите ни, които правим с най-добри опити и питания от по-многото градове.

Сега ида да ви посрещна думата в писмото ви, дето казвате, че с Божия воля през лятото да се развява българският лъв в България. Сега като ви се предлага , докато не е дошла работата, и каквото има още да работим, пък и хората, с които ще захващаме най-напред, се пръснаха от местата си, където живеят, кой по Влашко, кой по Сърбия, в Добруджа, остават само старците и жените. Освен и нашата най-сгодна сполука за захващане е зимно време. Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана. Но революцията на място, после идват главните пътища и подир тях селата, па после горите. Виж сега, не ще ли ни помогне зимата, която ще отегчи пътя на войската, а решително на артилерията и конниците, които са най-яки и сигурни във време на революция. Без тях султанът е мъртъв и ние сме господари вече.  

В студено време чадъри (шатри - бел. П. Н.) не може да разпъне на полето, в обсада град или логор (лагер - бел. П. Н.) не може да задържи ни ден. Същата смърт е и на пешаците, защото докато се свести войската да пристигне в пет-шест били и десет дни, в това време ние местата, които ще бомбардираме, в околността [на] селата, според местоположението им в четири-пет дена ще можем да ги пренесем в града или на мястото, където сме по-яки, с всичката им потреба, а селото на огън. Тогава в оня студ къде ще намери хляб, слама, покрив за себе си и за конете, че тия в един ден, ако му се несполучи, да няма откъде, то им е свършена работата. Па макар и сити да са, в онова време и оръжието си не могат да употребят, защото ние ще гледаме на благовремие да нападаме! Нам всичките ни нужни са при нас - било в града или на село. Ще бъдем и заякчени с фортофикаторни укрепления, колкото вече познаваме. С материала сме богати навред из Българско, който ни дава средства. Само ако ден напред от неприятеля се съвземем. Инак много мъчно, може би и съвсем напусто.  

Приятелю и брате Филипе! Ние, дейците, сме си посветили живота за Отечеството, да работим за толкова милиона народ. Трябва да се мисли зряло, да не изгубим и сега. Правило се е, захващало се е, трябва да взимаме опити, па и да се съветваме едни други и да се слушаме, да избягваме даже и най-малката гордост, да не присвояваме за себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение. Всеки каквото заслужи, то не му се изгубва; било каквото добро или зло. Особено ние, които до смърт сме се решили и после освобождението ни да служим на отечечството, не ни трябват такива глупости.  

Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките, не е ли така? По мое мнение е така, най-право и човешко. Аз не гледам на днешните ми страдания и оскъдности във всичко, нито всекидневното ми преследване от полицията, от град в град, по селата и кърищата, па и от самите изродици български, нито пък казвам, че от края на работите ни досега съм бил способен при такива страшни и мъчни времена, а сега защо да не съм аз на еди кое си място, ами еди си кой наготово! Напротив, ако му сече главата повече, трябва сам да го поканя на мястото си, пък аз да гледам друго. Нека по-долно . Историята ни няма да прикачи заслугата ми другиму.  

Всякак се случва, на всичко трябва да бъдем внимателни умно! Има много по-умни, но страхливи. С такива се постъпва другояче: такива трябва да бъдат около нас да се съветваме с тях, пък  ние да извършваме, тогава заслугата ни е равна, защото и те без нас не могат, и ние без тях. Това, брате, трябва да ни бъде винаги в ума, та да даваме пример. Ние ако бъдем такива, тогава никой не ще смее да възгордее себе си, за да се раждат вражди помежду ни, от каквито е пропаднало Отечеството ни, имаме хиляди примери.

Щял да дойде някой си по някакво вишегласие, право или криво, да ми вземе онова, което съм заслужил. Да му е просто! Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв, там нека съди народът, а не да давам глас за себе си: това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо.  

Какво искам повече като гледам Отечеството си, че ми е свободно? Такова нали ми е предначертанието днес за него? Не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко. Това трябва, на всеки работник български да даваме такова предначертание; и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво, като едничка държава в цяла Европа. И начесто трябва да се съветваме ние, дейците, щом спазим един другиму грешките си, защото всеки бърка, па не може да се съввземе . На драго сърце трябва да обичаме оногова, който ни покаже грешката: и нека той ни е наш приятел.  

Приемете братското ми поздравление и ви целувам искрено, да бъдем докрай в единомислие.

  

С вас единоборен В. Левски  

1871,1 март, от Българско

Из еди-деси пак вие чрез горните  

 

37. Бележка на Филип Тотю.

38. Се срещнем.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ - 11 АПРИЛ 1871 ГОДИНА

 

Писмото (с малки мои поправки) и някои бележки към него са публикувани според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година. В това писмо Дякона очертава два основни проблема: предпазливото отношение към сръбското правителство ("трябва да бъдем осторожни") и нуждата от пари за организиране на въоръжената борба ("парите са водител на всичко") . Като източник Страшимиров е посочил „М. Сб. кн. XVI и XVII, № 2, стр. 760; Н. Б. II. Б., п. 102. Арх. К. Цанков".

(Павел Николов)

 

Азис Рушидооглу Небоолу [39]

 

Писмото ви от 23 март 1871 г. с Муратооглу [40], който на отиване при вас, намира същото писмо в Плевен; и друго пак от вас от 1 април все с Муратооглу, които получих на 6 април. Първото от 23 март. Съдържанието му е в три книги. Като свършваш писмото си, пак обръщаш от другата страна и бележиш: „Приех от Л. К. писмо и пр. с дата 24 март 1871 г. Същият.“ От писмото ли му взимаш тая дата? По-отдолу пак: „На 25 или 26 ви писах чрез Дим. и вярвам, че сте го приели?“ И оттук нищо не разбирам, а по-надолу 33 наполеона, че сте ги приели, и да проводим добър човек за книгите, това разбрах. Отстрани бележиш друга дата от 31 март 1871 г. - и това не разбирам. Преди тия две писма имам по-първо от 9 март.

Събрали сте се, намерили сте за нужно да се проводят трима души до сръбското правителство, щото да се разберем искаме ли в едно време с тях и ние, кой с каквото може, да избием господаря си, който ни е заял, и иска му се да ни дояде с жени, с деца и с всичкия ни имот. Или не? [41] Ако те не искат, то нас няма кой да ни спре. Господа и братя еднодружинни, и ние от Българско подписваме за това, което сте намислили за добро; и хората ни, които ще бъдат за там отредени, и тримата да бъдат хора с най-добри качества от всяка страна! То е така и нека бъде; само засега не може. Чак тогава [42], когато съберем и четирите на Българско в едно; и [43] направим прописат си [44], та да видим какво имаме пред нас, тогава хора да изпратим в Сърбия е лесно; и тяхната работа е с две думи да се извърши. Ако сръбското правителство отговори истинно; ако ли мисли то с комедии да постига целта си, т.е. с лъжи и предателства, като вече ще узнае добре от хората ни нашата работа, тогава ще отсвирваме [45], срещу което трудно се приварюва [46]. Нали пишете, играем с живота на 7 милиона българи, трябва зряло да се постъпи; та да бъдем с що-годе поне приготвени, за да можем да посрещаме, ако ни се случат някои трудности [47]. Имаме близки примери доста, които са ставали с нас още от 62-ра и досега; мнозина са били бити от нас и затваряни; и аз през 68-ма бях затворен в Зайчар в тъмницата, защото съм бил проповядвал на тамошните българи да умират за българщината си, че им е отечество. И още, че съм им показвал по кой начин да се хващат на оръжие и как да преминат границата, за да не се компрометира Сърбия. Беше показано също на тамошния началник как пазим тяхното правителство да не се компрометира; а той не искаше да чуе за верността към тях. Ами [ме] затвори, като ме заплаши още, че щял да ме даде в робияшите [48]. На всеки са известни от 62-ра до 68-ма техните пречки на нас, затова трябва да бъдем осторожни (внимателни - бел. П. Н.) във всичко, като имаме за огледало и примери доста.

Че ако сръбското правителство не [е] вече такова, каквото е било досега срещу нас, тогава ще им опростим всичките грешки и сме вече братя. Това да излезе така, т.е. да ни подадат братска ръка. И пак трябва да бъдем по-напред с що-годе приготвени отвътре в Българско, защото на истината не трябва да вярваме чак докато не се сложим в действие на бойното поле. Както не вярваме и на самите наши дейци във всичко чак до оня ден!.. Братя, размислете пак хубаво, че доста сме лъгани от хората, пък и от помежду нас си, и сме отлагали от година на година. Сега сме се заловили както трябва на работа, нека да съберем и пари, и тогава ще видим какво ще работим; парите са водител на всичко; тогава знаем и за какво да говорим.

За принасяне на пушки аз имам наум два начина да можем да се сдобием с тях; колкото оръжие ще можем да купим наведнъж, да си го принесем, защото по-малко опасно е, че лесно може да се улови. През Сърбия е трудно да се сдобием с оръжие, каквато свобода и да ни даде правителството. Приказваш ми ти. Пишете иа Одеския [ни] комитет още да не мести оттам оръжието никъде. Повтарям ви: като съберем пари, доколкото ще сме в нужда в началото, ще дойдем заедно с отбрани хора в Сърбия първо при вас и тогава има да говорим много; защото аз ще отида с тях в Сърбия, но няма да се показвам на правителството им; и пак ще се върнем заедно при вас; а какво ще правя там, ще говорим, когато дойдем.

Сега кажете откъде по-скоро да намерим пари, защото досега съм работил без пари и затова едва се вижда работата ни. Сега да стана с по-верните си юнаци и да тръгна чрез басканлъци [49] да събирам пари е хубаво, защото знаем кой трябва да се нападне, ами ако паднат от нас мъртви, какво правим без тия хора, може да паднат и най-добрите ни, без които не може да се работи. А пък ако падне не дай Боже някой ранен и го уловят и изкаже всичко, какво правим вече, мъки са. Недейте бърза; ние трябва повече да бързаме, защото свърталище нямаме никъде постоянно; нашите хотели са сламарниците, но понякога и те ни се виждат твърде тесни. Засега друго няма какво да ви пиша. От днес работата ще ни е да търсим пари. Побързайте да съобщите писмото ми и на Каравелов, като му забележите да подпечатат колкото ония книги, толкова и записки, че без тях не може. Но и вие бързайте с печата; че колкото разноски станат за печатането на книжата, опишете ни да ви ги внесем. Ето ви с приносящия на писмото дано поне печат ни изпратите. Тоя мъж Д. П. П., препоръчвам ви го един от най-искрените ни. Кусурът [от] парите ви изпращам със същия. Засега оставам отдаден на умно-безстрашния висш глас.

Приемете поздравлението ми всички, като ви целувам братски.

 

1871, 11 април, Търново

 

Ефенди Аслан Дервшиооглу! [50]

 

Да [51] разясните на Каравелов за билетите, които ще се дават на всеки според указанията, които ще се поднесат на човека. [Нали] така казват указанията от Привременното ни правителство, че кой колкото жертва, ще му се даде билет [печатан] срещу дадените му пари, и [един знак] от Привременното ни правителство. Затова колкото са ония листове, толкова трябва да бъдат и печатаните билети.

Никакво писмо от Киселски досега нямам, пък и за Панайот войвода нищо не ми пишете, къде се намира и какво мисли; ще бъде ли с нас? Тръбицата, карабината и една част от книгите донесе [ми] ги Муратооглу. Васил Гложенчето и Васил Тетевенчето са в селото си, от тях нямам досега още никакво известие; така ще поздравите бай Ангел. Прибързайте горните билетчета да се напечатат, че и аз да върша по-скоро. Като обиколя Българско, ще ви дам рапорт колко юнаци имаме на пръв позив. Сега гледайте за билетите, че чакам.

 

БЕЛЕЖКИ

 

39. Киряк Цанков бележи, че това е лицето, чрез което Левски е изпращал писмата си до Л. Каравелов и Д. Хр. Попов. (Предговор към 23 писма и бележки на В. Левски, София, 1900, стр. 4). Това не е точно. Писмата са отправяни чрез Плевен (Анастас П. Хинов, брат на Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле.) Анастас ги отправя чрез Никопол за брат си, а този последният ги отправя на Л. Каравелов в Букурещ. Всички бележки по писмата на Левски носят почерка и белега на Д. Хр. Попов, както всяка кореспонденция днес носи щемпела на онези станции, през които е трябвало да мине.

40. Марин поп Луканов.

41. Или сърбите не искат?

42. Би могло.

43. Когато.

44. Опис на хора и въоръжение.

45. Ще страдаме

46. Трудно се поправя подобна грешка.

47. Да си помогнем, ако ни се случат трудности.

48. Принудителна работа (робияши по сръбски).

49. Нощни обири.

50. Бележка на турски към подписа.

51. Оттук до края преписка отвътре на плика.

 

Оригинала може да видите ТУК.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ФИЛИП ТОТЮ - 18 АПРИЛ 1871 ГОДИНА

 

Писмото (с малки мои поправки) и някои бележки към него са публикувани според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година. Снимка на оригинала няма, писмото, както говори и бележката след текста, става достояние на изследователите като препис, направен от Васил Плетнаров - наш националреволюционер от Карлово, който след Освобождението се жени за племенница на Васил Левски. В това писмо е известното изречение: "Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме". Като източник Страшимиров е посочил „Н. Б. II. А., п. 60, № 8001.; Арх. т. I, № 1, стр. 15".

(Павел Николов)

 

В еднодружний ми брате Филипе!

 

В Одеса

 

Съчувстваме ви за това, че ни подавате ръка оттам, за да работим в едно! Бог нека е напред и име българско да е войвода.

Сами или с още някои родолюбиви българи, предлагате ни в писмото си тия две главни предложения, т.е. подписи от всичко българско, и печати за захващане на революцията зимно или лятно време. В тия две главни предложения са за нас в Българско живот или гроб. За първото, което вие ни предлагате и искате по-скоро, та чрез Н. М, Тошков да помолите Негово Високо Императорско величество за помощ, за което сме уверени, че без друго ще ни помогне, дай Боже да помогне и да подпише поне за нашата република; ако техните републиканци гони и наказва до смърт в окната. Брате! Тук за тоя ми предмет да не се съмнявате, че аз противостоя на мнението ви! Не! Няма и да ви отговарям, докато не се забележат именно кои са и откъде са тамошните родолюбци, които дават глас за тоя най-деликатен и важен предмет, който е като център на всичките други наредби; защото като се предположи, води всички други след себе [си] и сме в ръцете на прегледача [52].

Брате! Ние не отказваме помощта и от дявола, но имаме и предначертание, затова и вие побързайте, както ви пиша по-горе, та да побързаме и ние към вас с нашето мнение. Ако ли никой не подпише, както казваме и останеш ти сам, тогава има пак какво да приказваме.

Сега идвам за втория ни предмет, който не се реши между теб и мен, а остава за следващия ден да се реши по вишегласие от БРЦК в България с вас заедно; зиме или лете (да се вдигне въстанието - бел. П. Н.)?

В първото си писмо дадох мнението си, че трябва зимно време. Като съм убеден твърдо за мене си, пресметнали сме и тук-там преди няколко и още наши по-разумни и са казвали истината тогава е време, но пак не смеем решително да кажем, въпреки че сме убедени, че тогава е спасението ни, защото губи значението си Централният ни комитет, който трябва да подпише. Пак аз в първото си писмо дето изрекох на вас е срещу писмото ви на г-н Иваница Пишмиша в Т. Мъгуреле, в което излагате да пренесете триста хиляди пушки от Одеса във Влашко, че да преминете през лятото в Балкана. Правилно ли е да решавате сами като знаете, че и в Българско се работи? Мисля, че не! Ето сега ми казвате в писмото си, че сте идвали на разговор с някои си родолюбиви българи и на въпроса ви отговаряли: защо в 67 и 68-ма не взеха българите участие с четите? Ето че те си остават глупави на това питане, а българите много хубаво направиха, че не се подлъгаха подир четите, обязанността (задължението ми - Бел. П. Н.) беше не да бунят народа, а да свикват от градовете и селата умни хора и да им показват как трябва да се приготвят, та като им се даде знак за революция, да бъдат всички готови. Това, брате Филипе, ако си забравил да им кажеш на горните господиновци, то аз имам и закона в пазвата си от 67-ма, а и всички войводи изпълниха ли както им налагаше законът, то не ни е засега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пак за тях си, щяха да изгубят най-добрите си юнаци, на които в ръцете стои българската свобода, пък тогава нека отсвирва [53] България чак до един век още. Това така доказвам на нашите родолюбци, за да престанат от ония бърборения. С факт имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя без да знам в 69-та, препоръчан единият от одеските българи за добър помощник на българите; пък не излезе така. Улових му няколко шарлатанлъци и хайде откъдето е дошъл. Кога стане нужно, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме!!

Брате Филипе! Чакам на това писмо отговора ви, че тогава ще се разберем как и какво ще работим.

Приеми искреното ми поздравление и оставам докрай с вас, за свобода чиста или смърт.

 

1871, април 18

В. Левски

От Българско, член от БЦК

В България [54]

 

52. На арбитър

53. Да тегли.

54. Пак копие от оригинала е запазен у Платнаров. Левски е означил подробно: „Из Българско; член от РЦК в България", за пояснение на Филип Тотю, който не е осведомен подробно за съществуването на Р. организация. Под първата страница на копието стои бележка с инициали З. С. (навярно З. Стоянов, чийто почерк напомня). Тази бележка, която веднага ще цитираме, се отнася към името на Н. М. Тошков, споменато, както видяхме, в текста. Бележката, прочее, гласи: „Тошков е искал някоя [орден] св, Ана на шия“ - една закачка, често употребявана от 3. С. и даже твърде фамилиарна сред известни партийни среди навремето си, като стрела срещу русофилски противници. - Архивът на Ловчанския централен комитет, към който това копие е било присъединено после, беше запазен като по чудо при залавянето на Левски. Същият бе след освобождението предаден - както е известно - от Н. Цветков на 3. С., след чиято смърт биде чрез Н. Б. откупен от неговата вдовица. (Срв. Архив на Възраждането, том I, 1908, Предговор.) Левски сам пазеше копие (чернова от по-важните си писма), но оригиналът как е попаднал в случая в ръцете на В. Ив. Платнаров - това не можем при днешните условия да обясним. Преписът ще да е снет по поръка на 3. С.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ - 26 АПРИЛ 1871 ГОДИНА

 

Писмото (с малки мои поправки) и бележката под него са публикувани според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година. Текстът говори, че Дякона замисля бъдещото въстание не като стихиен бунт, а като поставено върху основите на военната стратегия и тактика. В това писмо срещаме и твърде интересното наставление: "писмото ми да не се разпечатва" - някои комитетски хора наистина са разпечатвали и са четели писма на Левски, въпреки че не са били предназначени за тях. Като източник Страшимиров е посочил „М. Сб. кн. XVI и XVII, № 3, стр. 762; Н. Б. II Б., п. 102. Арх. К. Цанков".

(Павел Николов)

 

Азис Рушидооглу! Небоолу

 

Приключените като разгледате добре, съобщете ги и на Каравелов и после всяко на мястото му. От това, що пиша, засега няма какво друго. Пък вие по-скоро с кръста (печата - бел. П. Н.) и записките от Каравелов, че стоя на едно място, останах и без крайцер (дребна медна монета - бел. П. Н.) в джоба.

Войнишките правила ги искам преведени на български, но напечатани. Първо да се сложи да се печата фортификацията (тук и нататък: подчертано от Васил Левски - бел. П. Н.) и тактиката с фигурите (образите), без друго е нужна от всичко най-напред. После всички други: полска служба, логорна (лагерна - бел. П. Н.) служба, вътрешна служба, и пешячко (пехотинско - бел. П. Н.) правило. Фортификацията, точно с всичките ѝ образи, най-добре може да се преведе от руски на български. Нека Каравелов се задължи да пише в Одеса, или дето знае, че може да се намери някой да ги преведе по-просто [на] български, на когото ще заплатим. Също и другите да се преведат на български. Че ако не могат да ги напечатат, нека ни ги изпратят ръкописни и ние ще се помъчим да преписваме както са, не може иначе.

 

Твой братовчед

Ефенди Аслан Дервишооглу

1871, 26 април, Българско [55]

 

Чрез когото ми пишете, да му забележите в плика си: писмото ми да не се разпечатва. Трябва да имаме наум, че от днес за утре времето не е за вярване.

 

55. Срещу датата стои приписка на турски.

 

Оригинала може да видите ТУК.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ - 30 АПРИЛ 1871 ГОДИНА

 

Това писмо отново извежда на преден план неща, които вече сме срещали: предоставяне на напечатани "войнишки правила" с акцент върху "фортификацията", по-скорошното изготвяне на печата на вътрешната организация и внимателното отношение към хората, които искат да работят за делото ("днес е човек, а утре магаре"). Най-интересното в писмото е обаче, че в него Дякона си прави кратка самооценка ("да ви кажа за мене си"). Относно знака "?" трябва да имаме предвид, че в повечето случаи Левски го използва като удивителен, а не като въпросителен знак.

(Павел Николов)

 

Адрес: Азис Рушидооглу Стамболлу. Компания Ханънда.  

Небоолу

 

Азис Рушидооглу! Небоолу

 

Завчера на 26 ви писах, писах и за Одеса, и за Джуро, и за двете писма ви бележих да ги разгледате, после да ги съобщите на Каравелов, и ти там всяко на мястото му. Писани бяха първо до вас да ги гледате, после Каравелов и тъй нататък. Приносящият му се не случи пътят [му] през вас да мини, но инак, през Каравелов на вас. Сигурно трябва да сте ги получили. 

Във вашето имахте бележка за Каравелов, да прибърза с билетите и войнишките правила да се препечатат на български. От тях по-първата е фортификацията, за която дано намери Каравелов кой по-способен да я приведе на чисто български с всичките ѝ фигури (образи). Същият може да задължи пък г-н Киселски – той да намери та от руски на български, защото нашата фортификация, дето сме я учили от сръбски, няма вътре всичките ѝ образи, без които се не бива. Който би положил тоя труд, ще му заплатим колкото му се стои (колкото му струва - бел. П. Н.) и вий с кръста (печата - бел. П. Н.) прибързайте по-скоро, че времето ни спори (напредва - бел. П. Н.), па и като прехвърли време без работа, отива още и друга година.  

Бележка: ако би се случило да ви пита някой устно или писмено как отиват работите с вас във Влашко и как трябва да работим или как се работи в Българско? Бил из Влашко, бил из Българско, на това строго да бъдете внимателни. Ако рече някой: аз искам да работя в Българско, а трябва да имам, по какво да ми вярват? На това ще му отговориш: ако си човек за работа, кажи си името и от де си? Па си иди в Българско, че там имате човек, ний ще му пишем да те разгледа по-напред, па ако си за работа, той ще ти даде работа. Така ще съобщите на нашите хора да постъпят, щото да знаем къде ходим. Още да бдите, да не би се случило някои хъшове да съставят някоя чета, че да преминат за в Българско! Това да ви е за първа длъжност.  

Препоръчвам ви един път наш човек, че после дошъл пак уж от наша страна, да му не вярвате без знак, колкото пъти и да дойде. Имаме пред очите си доста! Днес е човек, а утре магаре.

Да кажа за мене си: вий сте ме мисля познали твърде добре, че аз днешен не сам в работата си, а от 61-ва, от тогава и досега, малко много в това съм се занимавал и работата ми ме е срещала [с] всякаква тюрлия (с всякакви неща - бел. П. Н.) и не може да ме отвърне да работя за други или да ме отчае да гледам своя си интерес? Ако не знаете, питайте и научете се добре, че ако ме вземате за вярване пълно, тогава знам, че и думите ми ще бъдат истинни във вас. Трябва изпит. Какво! От г-н Киселски никакъв отговор, да не бъде му (да не би да му е - бел. П. Н.) пропаднало писмото? Ами от Панайот? Поздравете го.  

 

Ваш братовчед  

1871 април 301 Българско Ефенди Аслан Дервишооглу 

 

Отдолу има бележка на турски: Азис Дервиш Руше.

 

Оригинала може да видите ТУК.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ - 10 МАЙ 1871 ГОДИНА

 

В това писмо е известната фраза "времето е в нас и ние сме във времето". Тук обаче я даваме с по-вероятния ѝ прочит: "времето е в нас и ние сме времето" (в оригинала четем: "....ние сме въ ремето"). Относно знака "?" трябва да имаме предвид, че в много случаи Левски го използва като удивителен, а не като въпросителен знак.

(Павел Николов)

 

Българско, 1871, 10 май

 

Г-н Панайоте! В Букурещ

 

Писмото ти от 17 април получих го на 8 май. В съдържанието му нищо не разбрах, от каквото се надявахме, че ще ни явите без друго мнението си, па и какво работите и до де сте изработили точно и истинно? То не! Пишете: че ми се радвате на работите ми, като ме съветвате да се вардя да не би направим някаква погрешка, защото времената ни носят сега погрешки? Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И как разбираш времето! Във Влашко и Сърбия или в Българско? За дето времето ни носело сега погрешки? Ако е за в Българско, то времето е в нас и ние сме времето; то нас обръща и ние него обръщаме; а колкото за извън Българско, днес не даваме ухото си на никакви техни обещания, пък да ни уплашат, не им вадим очите. Ще дадем ухо, ще направим едно метани, ще им заплачем още веднъж и ще свършим за всякога, и ако подпишат, ще подпишем и ние? Но чак тогава, когато се видим, че можем да устоим срещу злото им, което ако би ни направили. А една година щяло по-късно да бъде! Не се знае, па нека и да бъде, да не отиваме още кой знае колко назад. Войводо и брате Панайоте! Не сме ли са лъгали, и колко пъти? От тия хора, на които се надяват още някой и друг, от нашите българи? Не сме ли били чак до сега тяхна машина да си правят работата, каквато и още някои и други има да им мекеруват за жалост? Изгориха ни, те пак посяха между нас всякакви интриги и пак се не съвземаме? Затова ни и думат хората от отвън, че не сме били достойни още за такава наша свобода. С тая тяхна и голяма дума на нас ни е урок, че трябва по-напред да си понаредим работите отвътре, че подир да им се молим за по-голямото; и така е.

Сега какво да ти пиша, ка[к]то в писмото си пишеш, че твои някои планове и не можал си да ги караш по твое знание, и пак искаш да отидеш и да са върнеш в Румъния, па да гледаш оттам да преминеш сам си в Стара планина? Защо ще отидеш в Сърбия и защо искаш да дойдеш сам в Стара планина? От тия ти планове твои, ходене и дохождане, разбира се, че ни не вярваш, затова ни ги и не разясняваш. Следователно криеш се от нас, тогава и ние от тебе? А ако се не криеш от нас, тогава с просто сърце да заповядаш при нас и ще видим де и как ще се изпълнят твоите и нашите планове. Ако искаш да вървиш по нашето в Българско мнение и сърце, ти слез в Т. Мъгуреле при Данаил Хр. Попов. Там ще намериш работите ни в Българско, как вървят за сега и де сочат. Там ще ти прочетат всичките писма, че ако ти са хареса, върви с нас, ако ли не, то разкажете вие пък как по-добре мислите, че да разгледаме и ние вашите мисли, та ако одобрим, нека вървим наедно. Инак ти сам да избираш планове, та да ни представяш на народното ни вишегласие тук в Българско, дето вече от ден на ден зима корен Привременното ни правителство и вие не искате да чуете неговия глас, тогава то ще стои против вас? Срещу което трябва умно да размислите, дето между такива противности какво е ставало и до де ни е докарало. Та ти като чист българин и умен войвода гледай ти ли трябва да вършиш по народното вишегласие, както е избрало, или милиони хора след една глава.

Дай Боже съгласие и любов, първо между народните ни главатари, пък име българско нека е войвода. Докрай нека бъда твой брат и байрактар, ако си и ти с нас до смърт.

От писмата ни при г-н Данаи ще разбереш каква искаме да бъде нашата свобода. Та и вие с второто си писмо дано потвърдите и да чуем из вашите уста, че речеш: чиста свобода за българина и всекиму своето. Ако тъй държите с нас, да живеете и вие.

Проклет да си в българското име, ако ти само извлечеш нещо из писмата ни и кажеш другиму, докато не ти са е позволило от Привременното правителство из Българско. Нищо? Ако ти не щеш да вървиш с нас, ако ти намериш за добро, че трябва да знае еди кой си, то по-напред трябва да явите, че какво намери вишегласието за добро, така ще бъди.

Дано до смърт да бъдем братя и в един глас.

 

В. Левски

 

Оригинала може да видите ТУК.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ - 10 МАЙ 1871 ГОДИНА

 

Данаил Христов Попов (1840-1909) е български национален революционер, на когото Дякона има пълно доверие: само на него е разрешено от Левски да отваря писмата му (макар че го правят и други, без разрешение) и да ги копира. На него е възложено и да движи въпроса за изработването на печата на БРЦК. Относно знака "?" в писмото трябва да имаме предвид, че в някои случаи Левски го използва като удивителен, а не като въпросителен знак.

(Павел Николов)

 

1871, 10 май

Азис Ръшидооглу! Небоолу

 

Завчера на 8-ми същия месец получихме през вас писмо от П. Хитов и от Йордан Попов от Бялград. Пък ти не си имал време да ни пишеш нищичко. Та не знам получил ли си писма от Каравелов наши с дата 25 април и друго от кардашлъка (брат - бел. П. Н.) ти направо до вас, с дата 30 април.

Какво стана с револверите? И кога ще се пренасят и как? Тук момчетата взеха да мислят какво става, та са забавиха? На Йордан Попов в Белград защо му не сте писали, че аз ви съм препоръчал на него! Ами да миела от де и как се познавате, та му пишеш за пушки? Па и защо да му пишеш, че и на вересия могат ли да се вземат? Кой ви каза и за одеските пушки да го питате, могат ли се прине през там? Или и без тях да останем? Има време да се гледат за през Сърбия работите, само да видим как ще докараме ние от тук времето? Ако на нас ни уйдисва, вие нищо ни можете направи.

Днес тръгвам да пообиколя някой град-други и след 10-20 дена ще са завърна, и вия дано прибързате с печата да го изпратите, та да го намеря готов, защото без него работите ми остават назад, също и пари няма без него. Най-много за него сам чакал и седя на едно место, че накъдето и да отида, думите ми са тъмни (като не дотам вероятни) без него. Пък и той се не прави за месец? Ако е за пари работата, дайте ги сега от вас, че няма да ви ги забавим, също и на Каравелов ще плата, според както му пиша. Вземете думата ми за истина, какво (че - бел. П. Н.) няма да ви лъжа в нищо; ако сте ме взели вече в сърцето си, че аз днес или утре трябва да умра или да вляза в ръце (да ме заловят - бел. П. Н.), та вие може да изгубите? Не! Аз и да умра, има и други юнаци честни, които ще ви плащат за всичко, каквото похарчите за нас. Бързайте един сахат (час - бел. П. Н.) напред, че отива времето, от което мога да спечеля по-скоро и по-сигурно.

За мене писмо от днес нататък, когато ми пишеш, да забележиш на кардашлъка си, да ми се не разпечатва писмото, така ще пише и той, за да го изпрати, защото аз работя с нашите работници различно? Според човека работата му. Трябва да се вардим, че мнозина от днес до утре не са постоянни.

Твоите писма да ги не държиш у вас и на всяко писмо, което пращам при вас другиму, да вадиш от него копие, че да го задържаш у тебе си; ако ти нямаш време да преписващ, то задължи другиго. И аз оставям копие на всяко писмо, защото ми са нужни, да съобщавам навред, да знаят какво пиша.

Вижте с приключеното писмо на Панайот, та помогне и вие с вашите уста.

 

Твой братовчед

Аслан Дервишооглу

 

Оригинала може да видите ТУК.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ГАНЧО МИЛЮВ ОТ КАРЛОВО - 10 МАЙ 1871 ГОДИНА

 

Това е едно от така наречените"заплашителни писма" (има още два варианта) от името на Привременното правителство, с които се цели събирането на пори за делото от богати хора. Писмото е написано от Дякона, почеркът е негов. Подчертаното в писмото е на Апостола. Относно знака "?" трябва да имаме предвид, че в някои случаи Левски го използва като удивителен, а не като въпросителен знак.

(Павел Николов)

 

Г-не! Ганчио Милюв, в Карлово

 

Не само до вас е!.. Но и до по-долна ръка – по възможност…Не нам!.. Но за Вас и Вашите деца и за нашето Отечество ще дадете завинаги.

За всичко, каквото ще видите по-долу, няма си приликата и мястото и срамота Вие (срамота е на Вас - бел. П. Н.)  да Ви се говори.

Вие тук сте най-назад от всичките други градове и от по-многото села в Българско, от нашите общи и най-свети! Работи за човека, както го е създала природата, чак до смърт, да му бъде едничката грижа, има и благословението от Бога, да бъде господар с всичките си права! От когото му се налага и първата длъжност, да мисли за народа си! Да го извежда към даденият му път, ако е той налегнат от други, каквото сме ние българите, най-тежко и най-гнусно налегнати от проклетия агарянец! И търпим всеки ден мъки и гнусотии най-противни на човечеството и на свободата на съвестта!!! Която сега преодоля и преодолява.

На кого ли капят тия сиротински кървави сълзи!?. Дето ся леят всеки ден пред Бога, да ги избави от мръсните ръце! Които им грабят всеки ден из устата хляба! И мрат от глад!…Турчат децата им! – безчестят по-младите и дъщерите им!!!… Тия невинни не са ли наши братя и сестри!?…Или защо така?…Мислите ли, че ние оставаме невинни в това??…Не!…Никак!…ние …и най-много вие, чорбаджиите, не сте ли причината да стои това беззаконно и проклето зрелище през нас!?…Кому ли другиму има да се надяват горките!?…Кой ли не иска да ги грабне и да му робуват вечно!.. Дали кървавите им сълзи се не леят чрез Бога на нашите глави!?…Ако ние, техните братя и бащи, не скочим и да пролеем капка кръв, да избавим майките си, жените си, сестрите си и децата си, кой ли друг ще…!? Не сме ли ние техни братя и бащи, на които ще оставим вечен спомен! Като пролеем капка кръв за тяхното избавление!?… Пък те на нас не щат ли да вдигат паметници!?…не щат ли да ни забележат в историята, която ние възкресяваме и ѝ даваме нов век!?… Не щат ли да ни поменуват по всичките черкви в Българско, докато трае името българин!?…За това, гдето (че - бел. П. Н.) ние ще скъсаме веригите на България и ще извадим народа с благословението Божие от ада в рай!?… Не ще бъде така в наша България, както е в Турско сега… Всички народи в нея ще живеят под едни чисти и свети закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчина и за евреина и пр. каквито са, [за] всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българина. Така ще е в наша България!… Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а царя и неговите закони,  една дума - турското правителство, което варварски владее, не само нас – но и самия турчин.

В Българско не ще има цар, а народно управление и всекиму своето. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди, както българина, така и турчина и пр. Свобода и чиста република.

Тук, като ви показваме твърде мъничко от предначертанието от Привременното ни правителство в Българско, остава ни да Ви свършим чак като Ви видим за колко пари ще оцените гореказания ни вам живот. „Умному мало довлеет” (умният от малко разбира - бел. П. Н.).

Казахме Ви по-горе какво (че - бел. П. Н.) чорбаджиите спират живота на всичкия народ, забелязано е от памтивека, какво такова нещо да се извърши (че каквото и да се извърши - бел. П. Н.), стои в ръцете на младите, така щем и ние… Пък всичко да се удържи тайно, стои в ръцете на чорбаджиите и те ако са хора и приемат на драго сърце това свято дело, ние ще им кажем по кой път трябва да вървят, па макар каквито щат средства нека употребяват неприятелите ни. В чорбаджиите, казваме, стои тишината на всичкия народ? Гледайте! Че ще бъдете отговорни и пред народа и пред Бога. Близо е времето. И в Евангелието нали [се] казва: човече, трябва да работиш за народа си до смърт и всичко да жертваш за него. Там съм и аз! Ако ти умреш, нали и аз за тебе ся разпънах!”.. Гледайте сега приятели и братя! Ако щете да сте човеци и християни, вие ще разберете от малкото ни думи и ще дадете каквото ви се иска от Привременното ни правителство по означения ден и от тогава се забелязвате наши братя.

Ако ли Вие не искате и да чуете от това, каквото Ви се казва, то ще гледате!!! И там ще свършите, Вия с нас и ние с Вас.

Сега и за всеки път Ви свършваме, защото само с Вас работата ни е! Десет години става откак ви чакаме и жертва на бесила давахме и в Диарбекир всяка година пращаме, само и само за Вас богатите да се вземете за ум и разум и да  свършите това, за което Ви караме днес! Да сме го приготвили от отдавна, както и сами разбирате, че без пари се не върши! Па да додехте Вие нас да търсите, а не ние Вас! Защото един чисто народен юнак сто чорбаджии не могат да го откупят. Пък ние дадохме и даваме още такива жертви за чорбаджийски кеф! И пак се не съвземате, но още гледате на тях хладнокръвно и наричате ги чапкъни??? Пък гледай чудо! От речените ви чапкъни, колкото мрат, по-много стават, от колкото страдат, по-много ся разпалват. И взели са се на други ум! На!… Както виждате, повече щат мрат, но и работа щат свършат.

Чакаме ви да усетите горещите сълзи на бедния ни народ, който е вече в крайно тегло! То, не!…Вие му пиете още кръвта и предавате ги на мръсния мъчител. Разберете! Решили сме се вече!… Или да ви съберем или да ви поразим! И то с едно добро утро или добър вечер, както Ви казваме по-горе.

Ето: да намерите под какъвто вече начин тая сума: ............... и тия пари ще ги приготвите в 4-5 дена и да ви бъдат в пазвата, че на който час дойде наш човек и Ви намери със знак от Привременното ни правителство, ще му броите парите, без да го отлагате поне за час време!… И после един ден ще Ви се даде разписка от Привременното ни правителство с печат, която ще отговаря за дадената Ви сума пред бъдещото ни правителство, което ще дири от едного и до край: кой какво е дал и за де са се употребили. Ето! Ако дадете повече, отколкото ви са искат, ще си купите по-голям живот, който сега се продава!!? Утре не! И милиони да давате.

Ще гледаме какви ще ни се покажете!…

Какво[то] щете! Или трийсетте лири ще ви бъдат по-мили, или златна свобода, в която да ви се забележи името вечно. Вземете се добре в това, г-да! И не ни майте! Защото ни омръзна вече да гледаме теглилата на бедния ни народ и хладнокръвието на чорбаджиите към тях. Повтаряме Ви: решили сме се вече!… И ще принесем веднъж за всякога жертвата на народния ни жертвеник, пред олтара на чистата свобода.

Отреденият за Вас е В. Левски. Дано доброволно изпълните гореказаното ни и тогава ще се разговорите лично с него, за много … от дето още ще разберете какво (че - бел. П. Н.) горната сума е нищо при това,  дето той ви е спечелил!… Всичко тайно да държите. Да не кажете: еди кой си ми е верен приятел! Имате забелязан за не добър към нашите работи Ваш приятел първи! Ще го узнаете, кога[то] стане на прах и пепел! По длъжност краен отговор ще чакаме от него срещу печата ни.

Подписите! Хиляди юнаци чакат отговора Ви! Решавайте се по-скоро: или с нас и всичкия народ, или против нас и нашите желания.. С една дума, свобода или да Ви пратим при черните души! Там дето [са] предателите, изедниците и!… при черния Бога. Който живот искате да живеете, от днес както се забележите, и до край ще останете. В нашите ръце е. Пак ви казвам, сами за себе си ще отговорите: свобода или смърт.

 

1871, 10 май. От Български Р.Ц.К. в България

От Привременното ни правителство

 

Оригинала може да видите ТУК.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ - 14 МАЙ 1871 ГОДИНА

 

В това писмо отново става дума за брата на Данаил Христов Попов - Атанас поп Хинов (баща им поп Христо е наричан в Плевен още поп Хино, оттам и разликата във фамилиите), който си позволява да разпечатва писмата на Левски. По-късно Дякона и Атанас поп Хинов ще влязат в още по-остри противоречия. Относно знака "?" трябва да имаме предвид, че в някои случаи Левски го използва като удивителен, а не като въпросителен знак.

(Павел Николов)

 

Азис Рушидооглу Небоолу

 

Днес дойдох в Плевен и утре заминавам.

Бележите ми в Бай Анастасово писмо какво (че - бел. П. Н.) не сте получили от пътника писмата? Пътникът е Никола Фотографа, брат на Тома Фотографа в Плоещ. Съшият Никола за там отиваше с майка си заедно. Та приз Букурещ като щеше да мине, щеше да ги връчи на Каравелов и като ги прегледа, да ги изпрати и на вас. Пишете в Плоещ ако не бъдат дадени на Каравелов. Аз ще са завърна от пътешествието си чак подир 30-40 дена и като се завърна, дано намеря нещата от вас изпратени, защото не ще имам време да чакам, но ще продължавам на друга страна. Ако бяха изпроводени нещата, сега щях с едно забикаляне да свърша, което има да се върши! А сега ще се продължи още три месеца с второто ми пътуване. Пък парите трябва да ги имами готови на 15 август, та на 15 септември да купим оръжие, от което искаме и колкото можем да купим? Така го кроя, щото със сто хиляди пушки можем да са снабдим, ако сме в състояние, и дето искаме да си ги разпределим из Българско, без да ни усети правителството. Ако това време прескочим, не съм сигурен за в друго време да можем така тихо да си извършим работата? Може чак догодина [по] това време.

Днес дойдох в Плевен и намирам кардашлъка (брат - бел. П. Н.) ти сърдит за думата, дето ти писах да му пишеш мое писмо от днес нататък да го не разпечатва, също да пише и той за дето го изпрати, да го не разпечатват, докато не дойде у мене? Той преди да се разбере с мене защо съм ти тъй писал и че трябва тъй, пред по-многото ни дейци за сигуранция (сигурност - бел. П. Н.), които като видят, че тъй пиша на по-верния, та те да нямат право да питат за онова, което им не е поверено да работата. Аз като получа тайната си, нали ще свиквам пак тях? Т. е. като него истински патриоти, които веднъж са се решили с жена и деца жертва на Отечеството? Ако на такива не поверявам, то с камъните ли ще работя? Аз сега му казвам защо тъй съм ви писал, а той като рекъл веднъж: не! Ти ми не вярваш, затова и така пишеш, и ето писах на Д. (Данаил - бел. П. Н.) да не провожда вече през мене нищо, когато аз от по-напред съм бил верен, а сега не съм? Кажете му и вие, от там както разбирате? Ако ли му е пък дотегнало, или го е страх да извършва каквото е вършил, пък сега намира с какво да се отрече? Не! Нека си каже с просто сърце и нищо. Ако ли му е за разноските и за маежити (маенето - бел. П. Н.), дето ходи насам и нататък. то аз му предлагам, че ще му улесним? И пак ми казва: не! Аз като вече не съм бил верен, намерете си човек и нека ви извършва както мен. Не можах да му докажа, че не е така, както той мисли.

Кажете му, ако той не ще, тогава ще гледаме през кого да ни провождаш.

 

Твой братовчед

Ефенди Аслан Дервишооглу

1871, 14 май

 

Оригинала може да видите ТУК.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ИВАН КЪРШОВСКИ - 20 ЮНИ 1871 ГОДИНА

 

Иван Кършовски е български национален революционер, книжовник и журналист. Участник в Първа и Втора легия на Раковски и в четата на Панайот Хитов (1867 година), един от учредителите на БРЦК. Близък съратник на Дякона. Писмото е познато в препис, направен от Данаил Хр. Попов: преписването на писма е редовна практика сред комитетските работници. В това писмо е известният пасаж "За отечеството работим, байо..."

(Павел Николов)

 

Любезни ми Кършовски!

В Плоещ

 

Питате ма коя е причината, дето не съм ти писал! Ако си съобразен и ти с Райчовото (на Райчо Попов - бел. П. Н.) писмо, на което отговарям в едно време с вашето, гледай как отговарям на него писмо.

Брате! Тамкашните ви работи, като ме смутиха, и за мен друго нямаше какво, защото аз там между всичките бях най-простия! И с думи не можахме да се разберем, тогава моят път беше да са върна за в Българско и да си работим, както ни стига умът, че от вас, комуто се хареса, да върви с нас, той ще ни се обади и ние ще го приемем. Това е причината, дето никому не бях писал от 25 април до тогава, като съм бил писал на Живков, то се разбира, че до всички ви съм писал! Ни е ли това така! От сега нататък е друго! Който иска да върви с нас, той трябва да ни са забележи и законно, да дойде при нас.

Приписвате ми, какво (че - бел. П. Н.) в очите си гледате, ни пък косъмът във вашите очи виждам по-лесно! Ти ако искрено ми казваш отгоре на писмото си "любезни ми брате", то тогава не трябва такова бутани и заобиколки! Но кажи: това и това ти е грешка! Та да са поправя, ако съм чист човек! Както и аз за вашите най-малки криволици, или по-добре да кажа неразбории, не ги замълчавам! За Отечеството работим, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все да си вървим заедно! Ако ще бъдем хора.

 

20 юни, из Българско

В. Левски

1871 г.

 

Оригинала може да видите ТУК.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ - 20 ЮНИ 1871 ГОДИНА

 

Данаил Христов Попов (1840-1909) е български национален революционер, на когото Дякона има пълно доверие: само на него е разрешено от Левски да отваря писмата му (макар че го правят и други, без разрешение, например Атанас, братът на Данаил) и да ги копира (честа практика сред комитетските работници, за да бъдат разпространявани при нужда). Подчертаното в писмото е на Апостола. Относно знака "?" трябва да имаме предвид, че в някои случаи Левски го използва като удивителен, а не като въпросителен знак.

(Павел Николов)

 

Азиз Рушидоолу! Небоолу.

 

Три писма твои от 16, 24 и 25 май получих заедно с едно от Кършовски от Плоещ и друго пак оттам от г-н Райчо Попов съгласно с г-н П. Хитова и с няколко още съдейственици, все оттам.

На първото ви: за дето съм ви натяквал за печата, та сте ся поразсърдили. Недейте се сърди на нас, като виждаш причината. И ние без да знаем пишем ти за разписките срещу печатаните писма, извести се, ако не бъдат печатани и ако не можете ги напечата, известете ни по-скоричко; ако ли бъдат готови, да се гледа средство те да ни се изпратят. Много сте нападнали на кардашлъка си (брат си - Атанас поп Хинов; заради това, че разпечатва писмата на Дякона - бел. П. Н.), за пръв път не [би] трябвало толкова? Ако ли съвсем се отрича от нашите работи, то е друго. Пък, за да си променим имената (фиктивните имена - бел. П. Н.), то и без тая причина трябва вече да се променят, защото станаха известни на мнозина души из Българско, като е било нужно да представя писмата ви (да ги чете на други - бел. П. Н.). Гледайте оттам и наместете други (имена - бел. П. Н.), защото приносящият от Тракия до Ловеч бързаше. Пак оттам ще ви се изпратят до тук на второто ви (писмо - бел. П. Н.).

На третото ви: за Димитър (Димитър Общи, когото ще му изпратят за помощник - бел. П. Н.) сега не мога ви кажа нищо. С второто си писмо ще ви кажа за нeгo; може подир това ми 30-40 дена още, докато се сдобия с пари, защото аз като са улесня, мисля да дойда, да разгледаме и работи, които с писмо мъчно се разглеждат. Димитър поздравявам братски, защото ако ще да върви с нас, да почака за второто ми писмо и ще бъде добре. Казвате ми, че не съм ви отговорил за 5-те книги, кои? Сръбските ли правила? И някой друг вестник? Нали ви отговорих какво (че - бел. П. Н.) не ни са потребни на сръбски език, само за мен, да, но други не могат и да откъснат (да разберат - бел. П. Н.). Затова ви и писах да видите или в Одеса, или в Букурещ да се приведат на български и ще бъдем добри платци. Много бихме направили, ако скоро намерите кой да преведе Четно ратоване (воюване - бел. П. Н.), Полска служба и Логорна (лагерна - бел. П. Н.) служба, тройно ще му платим на преводача. Друго писмо пак със същите от Узун Моратооглу (Кършовски; узун означава "дълъг, висок" - бел. П. Н.), в което им пише пък, че печатът е вече у вас и щели сте да ни го изпратите? Вие ли сте му писали, не зная.

Срещу плоещките писма като пиша, вие вече разбирате какво ми са писали. Кардашлъка ти има да се съди и за друго: намирам и в Тракия един лист от печатаните писма, дал го на един мой приятел, без да знае доколко ми е приятел и казал му да ми не обажда, че му е дадено, а да го дава тук-там да го четат? Виж, като за как взема тия писма, па как да му не пиша? Това писмо от ръка на ръка попада на други по-свестен мой приятел и скъсва го. Не съвзема ли се, че има (трябва - бел. П. Н.) да се отговаря за всеки лист? Остави го засега.

За принасяне на писмата ни човек ще наредим, като се сдобием с пари, и то може твърде скоро да се нареди; и друго, и друго. Досега мъчно ми беше за всичко, защото се парите ми са пречили, а от днес оставям другите работи малко слабо, та ще обърна внимание за пари. Мъчно? Но няма какво да се прави? Я кървава, я морава ще бъде.

Ако е у вас печатът, гледайте по-скоричко по какъвто вече начин.

Забравих отгоре да ви бележа, какво ( че - бел. П. Н.) и копието с писмата заедно получих, от писмото за кардашлъка ви от вас.

Живков писал в Търново на неговите приятели, че ако ме узнаят де съм или да ме видят, та да ми кажат да отида в Сърбия или във Влашко и там да се срещнем? Така ми пишат.

Като нямам от него писмо, сега му и отговарям.

 

20 юни,. Тракия, Аслан Дервишооглу

 

Оригинала може да видите ТУК.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ - 6 ЮЛИ 1871 ГОДИНА

 

Писмото е познато в препис. Практиката да се преписват писма за разпространяването им е приета сред комитетските работници. Дякона например делегира правото да преписва писмата му само на Данаил Хр. Попов, но  почеркът в случая не е негов. Стилът е близък до този на Апостола. Относно знака "?" трябва да имаме предвид, че в някои случаи Левски го използва като удивителен, а не като въпросителен знак.

(Павел Николов)

 

Азиз Рушидоолу. Небоолу!

 

В писмото си на Мурадооглара (Марин поп Луканов, председател на Ловешкия комитет - бел. П. Н.) [от] 21 май давате им бележка защо да не отварят писмата? Ами да чакат кога дойда аз да го отворя, че тогава? Което не е право [да] казвате, и аз казвам, че не е право, защото не върша нищо, докато им не представя, а ето защо им съм казал да ги не разпечатват: за една само дума. което значи лозинка (парола - бел. П. Н.), и това само аз трябва ла го зная. което е ключ на тайната. С тях заедно? Не е ли за тяхна здравост? И зная ли в кое писмо ще ми забележите такова нещо! Казват пак: че щом дойдат от вас писма, трябва да ви се отговори, макар [че] ме нямало. а какъв ще бъде тоя отговор, когато те [са] по мое разглеждане (за разглеждане от мене . бел. П. Н.). Се може. криво [да са] отговорили, аз захващам да пиша друг отговор, несъобразен с техния? Тогава какво правите вие там, а тук какво става? Не е ли по-добро като се сберем и както се намери за по-добро, така да стане! Досега така, ка[к]то са вървели работите ни, все слепи не сме ли ги раждали! Във Влашко не са ли тия причините, дето днес работят задружно. пък утре захващат да се нападат! Аз не съм съгласен в такова нещо. Съгласен съм тогава, когато по-напред сме разгледали, че вишегласието, като не одобрява мнението ми, то тогава турям се да работя с тях заедно с всичките си сили! Но пък не подписвам, че аз съм го избрал за така да бъде? Пък то ако излезе на добро, то е на вишегласието, а зло ако е. пък, на тяхна отговорност остава. Мен ме няма там. защото не подписвам, а и не развалям като е пo вишегласие. Длъжност ми е да работа и аз с нето. но като се одобри моето предложение от вишегласието, тогава съм в отговорност на злото и нека чернея аз пред народа.

От сега за напред в друг по-прав път трябва да се тръгне, като когато има да се дава мнение върху някоя работа, излиза отговор на някои по-важни писма, трябва всеки. който ще лава гласа си и да бъде в работата! Той по негов избор трябва да даде копието си в Централния комитет и оттам ще се вземе вишегласието, и тогава никой с никого нема да се припира и да разваля. Като е подписал, че по вишегласието ще работи. Пък комуто не стига умът да решава, а иска да бъде и той в работата, тогава трябва да подпише за някого, на когото се по-вярва, че каквото се извърши, ще бъде склонен на неговото.

На другите ви две писма заедно с П. Хитовото от Белград [от] 3-и юни и друго от Д Ценова от 15-и юни от Букурещ. На двете ти писма едното надписът до Муратооглу, другото на мене. И в двете си пишеш ни защо (че - бел. П. Н.) си ни улеснил хора за пренасяне и донасяне [на] писма по-често. Това сме го казвали и ние, от като сте го заказвали и вие. а с какво се нареждат хора, нали с пари! Пък досега сме вършили без пари и сега сме пак без пари. Или ще кажете с колко пари се нареждат такива хора! Не, ако само работата е за тия хора да се наредят, па да вземете и да даваме само с голи кореспонденции, да се питаме вий какво мислите, а ние какво правим? То е лесно, но подир алейкум селям (мир вам - бел. П. Н.) и още има работи, които трябват по-напред от това. Не сме ви и споменавали за тези работи, защото като нямаме пари. ние мълчим.

Я чуйте какво ще ви кажа: видим всички, че без парите нищо няма да направим. В отговор на първите ви писма и сега пак ви казвам, че туряме се вече да търсим парите под какъвто начин вече можем. Искам да кажа, че като се туряме чисто на тоя път, не ще можем навреме нито да получаваме писма, нито да ви изпращаме, защото както ви казвам по-горе. докато се не съберем да разгледаме писмото ви, не може да ви се отговоря решително.

С Димитър Обши получихме писмата и печата. Печатът е във всичко добър, само левът нема корона. Защо така? Ако е сбъркано, трябва друг да се поръча. Бележите ни нещо, дето прочиташ във вестник „Ромунул“ от 16-и юни, взето от други вестник. То е грешка, там от вас [е] пропуснато и паднало е на турското правителство в ръцете или е от кардашлъкъг ти (брат ти - бел. П. Н.) - да е дал на някъде да четат, каквото е дал на един карловец и му рекъл да го дава тук-там да четат и раздрънкало се 6eшe. Питам ви колко листа са напечатани, колко сте ми изпратили и аз да Ви кажа колко съм получил. От там ще са види грешката. Димитър Общи иде оттам без пари с 30 гроша, та и аз като съм без тях, разбира се вече какво ще правим. За Панайотовото писмо не е нужно да ви описвам съдържанието му, чели сте го. Също и от Д. Ценов от Букурещ.

Всичките от Вас писма - пет - с Панайотовото и на Д. Ценов получих, с печата заедно на 30-и юни.

Срещу отговора ни на Плоешките писма и вия от ваша там страна, като членове на тайното ни правителство и съгласни с нашето вишегласие тук, да им искате решителен отговор - или с нас, или не! Защото на неразбрани писма каквото им беше нацапано без разсъдък писмото, нашите тук членове четат и дреме им се. На такова писмо и като че не им се ще да отговарят.

Като получите отговора им на писмата ни, вземете и вия там копие, за всякакви дирни (задни -бел. П. Н.) случки.

Приемете поздравлението ми и братски ви целувам всички членове там на Тайното ни привременно правителство в Българско и особено и в къщата ви на г-жа Екатерина и пр.

 

Ваш братовчед

Аслан Дервишооглу

1971, 6 юли, от Тракия

 

Като щом се сдобия с 60-70 хиляди гроша, ще дойда там и тогава има много работи да се свършат и други да се турят наред, засега ги замълчавам.

На влашките ни чорбаджии, които дават с думи, кой 1000, кой 2000, кой 3000 хиляди жълтици. но тогава, когато видят... кажете им, че техните и милион жълтици нека си бъдат техни тогава. Когато ние днес се излагаме в най-големите опасности да ги събираме по 20-100 и 1000 гроша и не искат да знаят за днешните юнаци като мрат по тия пари, докато ги събирату и си наредят работата! Ще дойде ден и тия юнаци да не искат и да чуят за такива чорбаджии, на които са по-мили 1000-та гроша от българските освободители, дето мрат ката (всеки - бел. П. Н.) ден. Кажете им да го запишат.

От Одеса никакъв отговор на нашите писма? Ами и от Киселски.

 

На плика е написано:

 

Прието тук на 4-и август 1871, Т. Мъгурели

За г-н Азиса Рушидоолу Неболлу.

Отговор 9 авгукт 1871.

На 16 август Пак писах и притворих писмото от Д. Ц. за там.

В Никопол.

 

Оригинала може да видите ТУК.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛОВЧАНСКИЯ КОМИТЕТ - 27 ЮЛИ 1871 ГОДИНА

 

Писмото е познато в препис на Иван Драсов (според Димитър Страшимиров, който прави за това собственоръчна бележка върху него). Третият лист обаче е прибавка, писана от Дякона и предназначена за Данаил Хр. Попов.

(Павел Николов)

 

Г-да братя Муратооглулар!

 

В първите ви и сегашни писма нали опира все в парата! От завчера нареждахме и ние на едно място, та дано прокопсаме, но за зла случка откъде ме угади (усети - бел. П. Н.) правителството, та не улучихме. Сега пак кроим на други две-три места, че дето получим. От тия каквото свършим, ще дойдем пак къде вас, като по-напред ще ви явим да имате преуготовено (предварително подготвено - бел. П. Н.) място за 3-4 юнака. Тогава ще пишете и Сава да дойде до 10-15 дни, колкото за един хляб дано се намери в Плевен.

И тук има един член, който се отнася caмо до нac. (Което означава, че преписвачът пропуска част от оригиналното писмо - бел. П. Н.)

На 24 юли съобщих писмата плоещки от Букурещ - на Д. Ценов и Азисовото (на Данаил Хр. Попов - бел. П. Н.) от 6-и юли, на пазарджичани, софиянци и оттам натам в друго мое писмо с тях заедно и им казвам да се съберат всичките и които от тях имат доверие в чорбаджиите като фаизчии (лихвари - бел. П. Н.), чифути, турци, българи и пр., да вдигнат кой колкото може и ние оттук ще гледаме по чисто народно с писмата и печата да съберем по-скоро една сума [за] да отидем на Узунджово, дано се снабдим с какво-годе оръжие. Преди панаира някой ден по-напред, ако сдобием парите, то може да се отиде и в Цариград, за да изкараме и американска (американска система оръжие - бел. П. Н.).

Приписвам им и още да гледат както и да е, защото предвиждам ненадейна революция, според както ще видите във вестник „Турция‘‘ в притурката от 20 юли. Еничарското въстание почнало, също да не би се съединили одеският и плоещкия комитети и да преминат, като ни гледат, донейде, че все се готвим и пак няма нищо.

От двете, което и да се случи, нито против него, нито смеем да седим със сгърнати (скръстени - бел. П. Н.) ръце, та да го имате и вие пред очи и направите така, както пиша на пазарджичани и софиянци, пишете и вие същото от вас натам: както в Лясковец, така нататък и прочее. Преди което ако направят да ни известят, та комуто ще поверят парите да ги донесе на Узунджово, да му дадем оттук един знак, по който ще го познаем там, че е наш човек, и от колко часа до колко и на кое място да се яви и докато не види стоката, да не дава парите.

Съобщете оттам и на Азиса какво съм писал от Българско, та да пише по-скоро и той на Лом и оттам в Пирот. На такива пари лесно можем да посрещнем лихвата по много начини (защото няма от друго място отгде), пък като се вземе стоката, вече ще остане моя грижа да я разнеса и пак да ѝ събера парите, че ако имаме време още да ги държим, то ще купуваме, докато ги държат вече у нас.

 

1871, 27 юли, Филибе (Пловдив - бел. П. Н.)

Ваш Дервишолу Аслан

 

(И тук пак следваше един член относително за нас, затова го премълчаваме)

Това е копие от нашето писмо, което ни праща Аслан, прегледайте го и ако го одобрите, направете каквото ви пише.

 

Прибавка

 

Г-не! Прибележете съдържанието и на двете писма точно и да ги изпроводите в Лом до г-н Хр. Савчов, вашия съгражданин, който пък оттам ще ги препише и ще ги изпроводи за Пирот и другаде. Приказвали сме, пишете му и пак, защото като са разгледат там и другаде, дето е изпратил, добре! Да ни забележат чрез вас накратко какво им харесва, какво не. Нека ни пишат чрез вас, защото е по-сигурно и по за скоро. Дайте си и един знак за вземане и даване. Имената им и местата им, от къдеде работят те! Няма да обаждате на вашите във Влашко членове, защото мисля да нямате още съставен устав, който да награждава престъпника в същия час със смърт. Освен това от тук още вишегласието ни дава дума да ви се каже такова нещо! Защото гледат ката (всеки - бел. П. Н.) ден от там работи, днес наред, утре без ред, в други ден никакво и всичкият свят им научи какво са работили и де са още мислили.

 

Същият Дервишооглу за Рушидооглу Азис

 

Оригинала може да видите ТУК.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ В ТУРНУ МЪГУРЕЛЕ - 27 ЮЛИ 1871 ГОДИНА

 

Писмото е познато в препис, който обаче е подписан от Васил Левски.

(Павел Николов)

 

Прието тука на 4 август  

1871 – Т. Магурели  

Отговор на 9 авг. 1871.  

 

Азис Рашидооглу!  

 

Писмото ви получих, в което ми бележите, че сте получили писмата ми от 20 юни, имате и други от 7 юли - 2: едно за тебе, друго за Д. Ценова. Като щом сте ги получили, мисля, Д. Ценовото и първите за Райчо и Кършовски да сте ги изпратили. От тия хора казвате и вие, какво (че - бел. П. Н.) от кожата им цървули не стават. Наистина, както са отивали досега, ако тъй отиват докрай, то наместо да ни помагат, тъй ще ни пообъркват, без да се усещат. Това съм им писвал и копията им държа за бял ден ...! Големи пречки и убийства са на работите ни минавали и занапред от такива хора, пък казват: „И аз съм българин“ ... Срещу такива, както дават мнение нашите ловчанлии, да се излъжат веднъж и да не им подаваме вече ръка. Обръщам са и доказа ще ви, щото да го има всеки за най-първа бележка, която ще му чисти пътя, задето се е той наканил. Пък и по мнението на ловчанлии никак не върви. Дано намерехме случай да прикаваме лично, та всеки да вземеше бележка, щото да не пропада в работата си никога с какъвто и да се туря, па макар и да не постоянствал. Писмата ми за такива кога пиша, да не ги спирате! Днес ви се виждат за безполезни тия мои въжа, а за утре ще ви бъдат факт, срещу такива непостоянни или неразбрани, от които утре може да порасте противоположна партия нам! Като от днес забележат, че ние сме ги лъгали и не сме ги щели в работите си, тъй ще намират хиляди причини тогава, задето днес им бъркало работата. Следователно срещу такава отрова днес го вържи, па утре да мълчи. Вий, г-н Азисе, добре ми пишете, ако имат нещо важно, нека ми пишат, а да дойда не мога, не че не ща.  

Поздравете ги още от мен, какво (както и - бел. П .Н.) че ми е жал задето още не ни подават ръка в работата ни? Дали защото си работим чисто български и не искаме вече да се водим по някого извън Българско? Като се е одобрило от вишегласието и пак по вишегласие, което не се хареса от отвън, приемаме го, а на думи не се основаваме ни за един ден да чакаме.  

Азисе, поздравете и Каравелов, какво (че - бел. П. Н.), ако съм жив, скоро ще го викнем да се провикне със „Свобода“ за нас по нашето мнение в Българско.  

Съдържанието на писмата ни, ваши и наши, къде са парите? Много мъчно сега се добиват, а особено ние да ги търсим, било е лесно преди 10-15 години, и пак ще ги търсим, че каквото бог даде. Предложил съм на някои други от чорбаджиите от най-добрите,но много мъчно ще пожертват и то колко? А че трябва да дойда, това е без друго и щом се улесня, ще дойда, като по-напред ще ви пиша за дохождането ми, как ще бъде.  

 

Дервишиооглу Аслан Ефенди  

1871 27 юли, Филибе (Пловдив - бел. П.Н.)

 

Оригинала може да видите ТУК.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ - 29 СЕПТЕМВРИ 1871 ГОДИНА

 

Оттук нататък писмата на Дякона ще бъдат представяни строго по книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", заедно с неговите обяснителни бележки. За съжаление не разполагам с копия на тези писма, които да прилагам. Като източник на следващото  писмо Страшимиров сочи М. Сб. кн. XVI и XVII, № 9, стр. 768. Н. Б. II. Б. п. 102. Арх. К. Цанков.

(Павел Николов)

 

Азис Рошидоглу! Небоолу

 

Спо[ре]д както виждаш е, и на вас, както пишем на Панайот, същото ще пишете от наша страна и на Ф. Тотю. Изпращаме ви два закона, единият на вас, и за Ценов в Букурещ, гледайте хубаво, което не намирате за добро, слагайте бележка и още как! С една дума, каквото намирате за добро да се оттътури, или прибави, отбелязвайте кратко и ясно. Като и ще побързате и да ни ги [56] изпратите, защото Ц. комитет по вишегласието на всички членове, а най-вече ще гледа вишегласието в Българско, и ще го изпрати да се напечата. Другия закон ще изпратим на г-н Каравелов. Задължавате се още вие като [го] прегледате добре в Т. Мъ.[гуреле] да го изпратите и на Лом, пък от Лом да го изпратят за Пирот и където познават още. За по-добра работа ще напр[ав]ите същият закон да си остане при вас, пък да препишете от него друг, по същите наши точки, и него да изпратите. Питайте от Лом да ви отбележат името и презимето на някой от най-добрите ни членове в Пирот, като му опишете и физиономията и годините точно, защото след дългото ни обикаляне ще минем и оттам. На същия член в Пирот трябва да му се предизвести от Лом. Бележките за Пирот, щом ви се изпратят от Лом, вие ще гледате да ги изпратите по-скоро до Моратоогуллар [57].

Още малко за време ви оставаме длъжни за печата, и на Каравелов - за печатането на писмата.

Трите пушки вече сте купили, но като нямаме още пари, то ще ви моля поне за едната, която е в Плевен, да снабдите с хиляда куршуми и да задържите още две или три недели. Надявам се дотогава дано се улесни и да ви изпратя парите, още и с лихва на парите за колкото време ги държите. И сега ми е много нужна, защото някак по с живо сърце [ще] вървя по пътя си. Може би да ми откупи някъде и живота още веднъж! Но какво ще правя, когато засега още нямам.

Със законите отвсякъде вие и Ценов побързайте да ни ги изпратите в Ловеч с всичките им бележки.

Братовче! Отсега вече А. К. остава с мен и нашата работа и докрай.

 

Аслан Дервишооглу

 

Приемете сърдечното поздравление и предайте същото и на сестра си г-жа Катерина, от вашия приятел.

 

А. Кънчев [58]

 

Българско, 29 септември 1871 г.

 

-------------------------------------

 

56. Да побързат да му ги изпратят.

57. В Ловеч.

58. На обратната страна стоят бележки от Дан. Хр. Попов: „На 4/8 ври [октомври] писах на Хр. Савчев в Лом и му изпратих чрез Т. Бедоров писмото със законите. Отговор на кратко 3/8 ври [октомври] 1871. На 5/8 ври писах на Ф. Тотю. На 22/8 ври писах повторно на Хр. Савчев и на Хр. Бедоров в Лом.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ - 29 СЕПТЕМВРИ 1871 ГОДИНА

 

Писмото и обяснителните бележки (с малки корекции) са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8016. Арх. т. I. № 13, стр. 36.

(Павел Николов)

 

Свободолюбиви побратиме!

 

Почитаемото ни ваше писмо от 30-ти приехме. Най-напред казвате, че общото положение в Европа ви принуждавало да ни питате дали е уместно вашето мнение. И по-надолу излагате накратко това ваше мнение.  

Нашият настоящ отговор и следният: казвате, че вече е време да потърсим и ние своето право, защото господарите ни не искат никога да ни го дарят сами, освен ако сами не си го вземем - така е и нашето убеждение ни е накарало да се заловим за работа.  

По-надолу казвате, че ако ние се забавим, боите се, че ще попаднем на друг по-силен господар [59], и тогава щяло да бъде всичко късно. На това ви отговаряме, че не трябва бързане, защото от 8 месеца време сме се заловили да работим чисто по български в Българско и да не се облягаме на външни думи от българи, които живеят извън Българско, като досега всичко тяхно е било лъжа... Пък и опитът ни показва, че бързата работа излиза ялова; а страхът от по-силен господар май е неуместен, защото е страх от много години у нас, та нека го потърпим още малко време; ние сто пъти повече бързаме от вас, защото пътят ни е по Българско, под байонети неприятелски. В 3-то предложение казвате, че никога не можем да се приготвим, както искаме, и че нашите богати не биха взели участие, докато не видят важни неща. Съгласни сме с вас, че никога не можем да се приготвим както другите сили; но повече сме приготвени по дух от другите и естествената сила на народа ни, който е готов вече и чака първия знак и ТЦК, щом като му се даде. Но сме твърде убедени, че трябва поне толкова да се приготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина в предприятието ни, защото в нищо неприготвени, ще има сетнина нищо и никаква. В 4-тото предложение казвате, че най-главното е да се приготви и вътре. А вас питаме: народът да се приготви за бой, сам може ли да се приготви, или трябва главатарите му повече и по-сигурно да го приготвят? Като трябва всеки ден да се намират между него, да държат ред и тишина. Още, ако би се случило и някакво издаване в неприятелски ръце!... Да го вземат назад? Не, брате! Приказвали сме за това и сте ни обръщали внимание, че трябва всички войводи да си бъдат в Българско, защото извън носят вреда, а не полза! Ще приказваме и пак пред народното главно събрание, защото нашата работа да се е свършила по-отколе, стоеше в ръцете на войводите най-напред! Изповядвам се. В 5-тото си предложение, че имате уговорка с някои провинции от друга народност [60] и според копията на тоя договор чакате нашето решение; но понеже тия копия не са достигнали още до нашите ръце, не можем да ви отговорим нищо засега.

  

Бележка: отсега ако ще бъдете с нас заедно в работата, т.е. по заповедта на ТЦК, няма вече да правите никакви уговорки с каквато и да е народност, докато не вземете препоръчителство от Ц. ни К. в Б. [61], което предварително ще ви ограничи в думите. Извън това на никакви уговорки не се подписваме, от което и най-лесно е да ни нанесете най-голямото объркване; и такъв, който не постъпва така, не е наш. В 6-тото, като ни молите за отговор, навеждате ни, че ако видите, че няма надежда от Народа ни, ще бъдете принуден да вземете участие, с което сте имали уговорка да се биете за чужда свобода! За жалост ви казваме, че това ваше предложение ни смущава малко. Вие добре познавате нуждите на нашия народ, знаете, че малцина ще го поведат да се бори за свободата си, а вие за чуждата! Пак ще кажа: чисто народният човек се бори до което вече време [докогато може] да избави своя си народ първо и тогава нека гледа и за други, ако той не случи, трябва да умре в народната си работа! Това е правилното разсъждение.  

Срещнахме се с А. К. [62] и отсега занапред е на работа. За човека, който искате да ви изпратим за споразумение, от това да се върнете назад [63], та гледайте час по-скоро да си дойдете в Българско, че имаме много работа!... В нашите ръце стои да наредим, елате и ще ги намерим къде са; и след малко вече да развеем байрака. По-надолу в писмото си казвате: тежко е на един народ да очаква от едно или от няколко лица своето благополучие! Като не знам в какъв смисъл е писано това, потвърждаваме и ние, че всички задружно трябва да вършим всяко нещо, което е за народното освобождение. Делата, които са вършили досега, и които има да се извършват, било е и ще бъде по вишегласието на всички члено[ве], които съставляват ТЦК, а не по мнението на тогова или оногова.  

Ако желаете, елате си, защото на празни писма нямаме такова време, та да отговаряме. Пак на горните свободолюбиви господа [64], с които сте имали уговорка, поздравяваме ги и ние, даваме им чиста реч, щом бъдем приготвени, и в час ще ги намерим, и да направим братска свръзка в две думи, ако те са искрени! Наближава времето и ще викнем в един глас.  

 

В. Левски  

1871 г., 29 септ.[ември], Бълг.[арско]

 

Бай Панайоте,

 

Дойдох, видях и в истинността на гореизложеното се убедих. Освен да дойдете тук, другото всичко е лъжа.

 

Ваш А. Кънчев

 

Прието тук в Т. Мъгуреле.  

8.1871.  

Д. Хр. Попов

  

Кажи ми по-скоро къде е г-н Л. Каравелов, имам и негови писма. [65]

 

-----------------------------------------

 

59. Подразбира Русия.  

60. Босна и Херцеговина.

61. Българско.

62. Ангел Кънчев.

63. След което да ес върнете в Българско.

64. Водители от Босна и Херцеговина, дошли нарочно в Белград.

65. От което трябва да се разбира, че през това време - октомври 1871 г. - Каравелов не се намира в Букурещ. Д. Хр. Попов, за да пита за него Панайот, трябва да е предполагал, че и редакторът на в-к "Свобода" се намира също в Белград, или наблизо оттам.  

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПО-ПРОГРЕСИВЕН И БОГАТ БЪЛГАРИН ВЪВ ВЛАШКО - 6 ОКТОМВРИ 1871 ГОДИНА

 

Писмото и обяснителните бележки (с незначителни мои корекции) са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 34. Като източник Страшимиров сочи частния архив на Ив. Ев. Гешев.

(Павел Николов)

 

В Българско 6/10,1871

 

Родолюбиви господине!

 

Настоящето ми може да ви се види доста смело, но не е, длъжност е, трябва да я изпълним.  

Г-не! Днешният век е век на свободата и равнопоставеността на всичките народности. Днес всеки притеснен и потъпкан, всеки комуто робските синджири тежат на врата, и който носи жалостното и срамното име роб, е напънал всичките си сили, нравствени и физически, и търси случай да отърси от себе си по какъвто и да било начин робското тегло, да разкъса робските вериги и да отстрани от себе си далече името роб, иска свободно да живее и да се наслаждава на природата Божия, иска да бъде човек. Роби сме и ние, българите, и в нашата татковина върлуват турски зулумкяри и еничари. И нашите долини ечат от робски охтения и въздишки; но и ние търсим случай да разкъсаме робските вериги, да изгоним далече от земята си турските кесиджии, да повдигнем и съберем [66] храм на правата свобода, и да дадем на всеки своето му.  

Какви са предначертанията ни и по какъв начин работим, за това можете достатъчно да се уверите от члена ни в Т. Мъгуреле, г-н Д. Хр. Попов за всички подробности. От никого отстрани на нищо не се надяваме и никого за нищо не молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили, против тях не може да противостои и най-силната стихия.  

Защото това дело е дело за народното освобождение, дело българско. Централният БР комитет счита за свое задължение да съобщи и покани всеки българин, бил кой бил, и къде бил, да вземе участие в него. Като има предвид вас и вашите всекидневни жертвования за милия си народ, в отношение на които стоите начело измежду другите родолюбци, взе смелост да покани и вас и да ви моли да му подадете братската си ръка и да му помогнете, колкото ви силите позволяват - и нравствено, и материално. С това ще дадете пример и на другите ни извън Българско родолюбци, за да ви последват и направят същото.  

Времето за помагането е сега. След започването на въстанието общо не ще имаме нужда от ничия помощ и вратата за родолюбците ще се затвори. Останалите и закъснелите не ще бъдат вече наши приятели (на Отечеството), не ще да ги е раждала българка, не са хора.  

Длъжни бяхме, изпълнихме го. Учтиво молим за честното ви слово.

  

В. Левски

Прието тук на 27 8/ври [октомври] 1871  

Т. Мъгуреле  

Д. Хр. Попов

 

-------------------------------------------

 

66. Съградим.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ - 27 ОКТОМВРИ 1871 ГОДИНА

 

Писмото и обяснителните бележки (с незначителни мои корекции) са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 35. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. И. А., п. 60. № 8018. Арх. т. I. № 14, стр. 30.

(Павел Николов)

 

Господине,

 

Отговор от Фил[ип] имате ли? Д. Цен[ович] ходил ли е на Чер[на] Г[ора]? К. Велов [Каравелов] издава ли "С[вобода]"? Билетите [67] напечатиха ли се? Сава [68] завърна ли се и къде се намира сега? „Дума" [69] престана ли? (Издума ли се?) Има ли още някой родолюб, за да му се поднесе писмо? [70] Приеха ли се напълно според бележките ми парите? Изпращайте ни редовно „Пер.[иодическото] списание". Браилското събрание разотиде ли се? [71] С мое копие вече пишете. Писмото на Тошков, ако поднесете чрез Фил[ип], явете с особена бележка на Филип [72], ако би го попитал: [73] защо само В. Л[евски] да се подписва, а не всичките членове на ком[итета], да му отговори, че законът не ни допрощава, и че ще разбере, когато отговори и когато сам види закона, а където не сме го подпечатали с общ печат, причината е да не би е пропаднал пак да се направи друг, подобен, и после да ни пречат в делото. Ще им кажете, че отговор пак през вас може да се получи, а през никого другиго и пр.  

 

Ваш

  

1871,27 окт.[омври]

 

------------------------------------------

 

67. Квитанции.

68. Младенов.

69. „Дума на българските емигранти" - редактиран от Хр. Ботев.

70. Поканително писмо за парични помощи.

71. На Ученолюбивото дружество.

72. Филип Тотю.

73. Ако Тошков попита Филип.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ТРИФОН РАЙНОВ - 25 НОЕМВРИ 1871 ГОДИНА

 

Писмото е представено според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там то се намират под № 36. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8019.

(Павел Николов)

 

1871, 25 ноем.[ври], Българско]

 

Бай Т. Райнов!

 

Вместо писмо ето ви А. К. (Ангел Кънчев - бел. П. Н.), наш брат и работник, с упълномощено писмо идва там за работа. Каквото сме, ще ви каже, дайте му и вашите бележки, какво мислите и какво работите.

Така поздравявам всички ваши там. Така ще пишете и на другите, където се намират.

Приемете сърдечно целувката ми.

 

Ваш брат В. Левски

 

Адр. Т. Райнов

Гюргево

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

 

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 37. Писмото не е датирано, но предположително е писано през ноември или декември 1871 година. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8020. Арх. т. I. № 15, стр. 40.

(Павел Николов)

 

Г. Д. Хр. Попов!

  

ЦК ви избира заедно с А. К. (Ангел Кънчев - бел. П. Н.) да отидете при Л. К. (Любен Каравелов - бел. П. Н.) в Бук[урещ]. Ако имате време, пригответе се, та когато ви се телеграфира от Гюргево да тръгнете, заедно да отидете с А. К. Това ще бъде от днес след 5 дни.  

На А. К. се дадоха потребните забележки какво да говорите. И всичко каквото говорите, ще искате от него писмено, за да поднесете тук.

 

Привременно правителство

(печат)  

 

П. П. Изпращат ви се настоящите 6 писма, които в същия час като прегледате ще ги изпратите всяко на мястото му, особено Каравеловите ще занесете вие сам, като отидете. Писмото от В. Левски ще го дадете особено на К. Велов [Каравелов], а общото с печата ще го дадете на А. К., защото то му е препоръката и без него не може да говори нищо. В противен случай, ако не можете да отидете сам, сигурно трябва да изпратите К.-Величковите писма със същия час (общото писмо, с което се изпраща и препоръчва А. К., ще го изпратите в особен плик чрез Кар. Велов за А. К.), но по-добре ще сторите, ако вие сам отидете, защото мисля, че по-добра работа ще се свърши като сте и вие [74].

 

---------------------------

 

74. Това писмо е продиктувано от Левски, а писано вероятно от Ив. Драсов. Под него с ръката на Левски стои отбелязано: "За Д. Хр. Попов в Т. М. (Турну Мъгуреле - бел. П. Н.), неизпратено по причина на карантината".

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ - 28 ДЕКЕМВРИ 1871 ГОДИНА

 

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 38. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8021. Арх. т. I. № 16, стр. 40.

(Павел Николов)

 

Плевен, 1871, 28 декември

 

Братоече!  

 

Както виждаш в писмата ни за П. Хитов и Ф. Тотю, пишем чак от моя страна, а особеното на Панайот е да си дойде!!! Където пише, че ако дойдел, щял да ни нанесе вреда. Това е негово шикалкавене! Ние му казахме, че отвън като стои, носи вреда, а като е вътре, знаем какво ще ни нанесе.  

Пишете на Каравелов, моля го за последен път братски, да не ме вика вече чрез вестника си, защото ще повярвам на някои думи като ми казват: „Братле Левски, без да се усетиш Каравелов ще те предаде!“ Ето какво: в 20-ти брой в „Свобода“, където беше писал за мен и ме викаше да се срещнем в Букурещ, произведе тайна буна пак между турците. И българи шпиони, преоблечени с български дрехи, търсят, запитват, спират по конаците, по хановете, и дават заповеди по всички ханове така: щом дойде човек със среден бой, или бил височък, с руси мустачки, с дрехи, били широки, тесни или офицерски, може и с просешки, веднага да дойдете и да съобщите в конака!!!...  

Тоя ден, когато прочитах още вестника и пристигаха от няколко места известия с нарочни хора, за да взимат мерки, в същото време на пратениците ми казах кой е причината за това зло, за което прибавих, че редакторът не е мислел, че ще произведе с това лошо. Затова напомнете му, ако има нещо тайно, да ми пише през вас, пък вие му дайте клетва какво (че - бил. П. Н.) няма да му разпечатвате писмото.  

 

Левски  

 

Исках на всички да им пиша по-особено, но приносящият нямаше време да чака. [75]  

 

Същият

 

----------------------------

 

75. Цялото е приписка към писмото на А. Хинов Попов с дата 1871, декември 28. Адресът до брат му Данаил е писан от ръката на същия. Върху адресната страница Д. Хр. Попов бележи: „На 29 писах на П. Хитов, на 30 писах на Л. Каравелов, на 29 писах (отговорил р.) на А. X. Попов.“

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ - 31 ДЕКЕМВРИ 1871 ГОДИНА

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 39. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8022. Арх. т. I. № 17, стр. 41.

(Павел Николов)

 

1871, 31 дек.[ември], Плевен

 

Братовче!  

 

Приносящия ви го препоръчвам, добро момче е, само идва и ми съобщава, че занапред иска да бъде наш чак до смъртта. Той желае да постъпи във Военното училище в Одеса и занапред да бъде готов съвършен войник. Той си има нужните, според както ни писахте, че трябвало. Вижте по думите му и го оправете за Одеса.  

Получих писмото ви до г-да М-р [76] в Плевен и нямах време да ви отговоря за неразбраните ви, които сте така купили, така ги и пишете. Забележка: вчера каквото сме говорили и писали, трябва и днес да го имаме пред очи, да не ни се смеят хората в работите ни утре!! Аз ще докажа, че до днес каквото съм работил нямам грешка в нищо. Писмата ми са у вас и писмата ви са у нас!... И пак ще ви пиша, но засега бързам.  

Саву [77] до някой ден иди с още двама другари. Гледайте, брате, там лежи всичко. И ние ще гледаме оттук с хората сме твърде [78] отвсякъде.

 

В. Левски

 

-----------------------------------------

 

76. Муратоглар (Ловчанският комитет), означен в Плевен - нарочно.

77. Сава Младенов.

78. Разполагаме.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ - 10 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 40. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8026.

(Павел Николов)

 

Г-н Панайот Хитов

В Белград [79]

 

Българско, 10 януари 1872 г. [80]

 

Ц Б Р К

в Българско

Брой... 2-ри/З

(печатна бланка)

Родолюбиви господине!

 

Писало ви се е и друг път, че тук в Българско съществува Ц. комитет, също и по всичките градове с околните им села съществуват частни комитети - които подлежат на Ц. комитет и се управляват според закона; следователно и вие като българин и прочут воевода, според писмата ви разбирам, че желаете да участвате в народното ни дело, но трябва непременно да се съобразите със закона, който сега ви изпращам, та да не давате глас и честно да пишете от себе си, както сте писали на сливненци и др. за работи, които само от Ц. комитет зависят, защото написаното ви на сливненци за нас е противно. В отговор на призоваването ни да дойдете тук, казвате, че никаква полза не ще принесете засега. Като сте уверен, че е така, стойте си, но бъдете готови, защото скоро ще има събрание във Влашко, където ще се съберат много от работниците ни, та каквото мислите ще представите на събранието. А кога и къде ще бъде събранието, ще ви съобщим. За това събрание на никого няма да казвате...

Закона, който ви изпращаме, ще прегледате и ще дадете бележките си върху него и ще го върнете в Турну, защото се прибират вече отвред, за да се печати.

 

Привременно правителство в България

I отд. от БРЦК

(печат)

 

---------------------------------------------

 

79. Адрес на писмото.  

80. Д. Хр. Попов отбелязва под писмото: прието тук в Т. Мъгуреле: 16 януари, 1872. - Бел. също от Панайот Хитов: „Прието в Белград: 6 февруари 1872 г.“

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ФИЛИП ТОТЮ - 10 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 41. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. В., п. 4, № 433. Арх. Ф. Симидов.  

(Павел Николов)  

 

Г-н Филип Тотю  

В Одеса [81]

  

Българско, 10 януари 1872 г.

 

Ц Б Р К

в Българско  

Брой... 2-ри  

 

Родолюбиви господине!  

 

Писало ви се е и друг път, че тук, в Българско, съществува Ц. комитет, също и по всичките градове с околните им села съществуват частни комитети, които подлежат на Ц. комитет и се управляват според закона. Следователно и вие като българин и прочут воевода, според писмата ви разбирам, че желаете да участвате в народното ни дело, но трябва да се съобразите със закона, който сега ви е изпратен, да дадете и бележките си върху него и да го върнете в Турну, защото се прибират отвред, за да се напечати.  

Постъпката ви със силистренци е доста глупава и за лице като вас не прилича. Ако не можете направи, недейте разваля!  

Скоро ще правим събрание във Влашко, бъдете готов да присъствате. Кога и къде ще бъде събранието, ще ви съобщим. За това събрание само вие ще знаете и никому няма да съобщавате.  

Привременно правителство в България

I отд. от БРЦК [82]

(печат)

  

Прието тук в Т. Мъгуреле  

16 януари 1872 г.  

Д. Хр. Попов

 

---------------------------------------

 

81. Адрес на писмото.  

82. На гърба на втория лист от това писмо на Левски стои писмо на Дан. Хр. Попов от Т. Мъгуреле пак до Ф. Тотю, засягащо парични разправии.Като препращал писмото на Апостола, използвал празното място да пише и сам до Хвърковатия войвода.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО НЕИЗВЕСТНО ЛИЦЕ - 12 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 42. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8027. Арх. т. I. № 21, стр. 46.  

(Павел Николов)  

 

От 1872, 12 януари

Писмо до нази така: Г-не Ас. Дервишооглу [83]!

 

Тоя надпис ще бъде отвътре и отвън на същото писмо ... за печата, после ще се затвори в плик, а на плика напиши така: „Г-н Марин поп Луканов, каафеджи в Ловеч.“ Отвътре на плика ще пишете така: „Г-не, задръж притвореното, че същия човек ще дойде да си го търси, той е висок, дебел в снага, черна и дълга [коса]...“

 

--------------------------------------

 

83. Трябва да приемем, че това е първи път, когато Левски установява своя известен псевдоним. Поне документът е с най-ранната дата от всички известни досега. По-после Апостолът допълва преиначеното си име: Аслан Дервишооглу Кърджала. Аслан на турски означава лъв; дервиш - калугер, дякон, какъвто си беше Левски; дервишооглу - калугеров син; кърджала - планинец, също пътник, странник и пр.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО КОМИТЕТА В КАРЛОВО - 16 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 43. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. П. А., п. 60., № 8028.  

(Павел Николов)  

 

Българско, 16 януари 1872 г.

Ц Б Р К

в Българско

Брой... 1-ви

  

Братя пленове на Ч. Б. Р. комитет!

В Каряово [84]

 

Според препоръката на изпратените ни хора гледайте да работите по-скоро, защото усилват [действията си] и енергията тур.[ският] ком.[итет] „Млада Турция“. А по-близо е да захванат черногорци [и] сърби с тур.[ците] бой... Според писмата от черногорските юнаци [те] ни пишат [да им кажем] в какво сме готови, за да им назначим и деня, в който да се започне [боят] в едно и също време. Нашият отговор беше: „Братя, още в малко има да се приготвим и ще ви явим.“ Следователно трябва бързане, защото в много [още] не сме приготвени, а хората, като ни гледат, че мързеливо работим, няма да ни чакат...  

Предвижда се, че [черногорците] ще ни изпреварят заедно със сърбите. Едно е само, което спира черногорците и не подават още ръка да захванат заедно със сръбското правителство, защото тяхната и нашата цел е една (народно управление), което и те тайно са си начертали. Но както и да е, няма да ни чакат дълго време да се марем [да се мъдрим] в работата си. И ако се захванеше от която и да е страна бой с турците, пък ние в нещо [да сме] неприготвени!!! За това ЦК е невинен, защото каквото е виждал и чувал, предизвестявал е на всичките частни комитети. Ако ли пък ни изпреварят горните, за които казахме, и се захванеше бой с турците, то [това] ще е за нас честита случка и за неизпускане време. В такъв случай Ц. комитет ще употреби всичките си сили по-скоро да даде ред [85] на всички тия частни комитети за революция, защото иначе сме изгубени во веки веков...  

Преди да се съставят частните комитети по всичко Българско, нашият работник В. Левски в обикалянето му 3-4 години из Българско ни даде точна сметка: къде какви хора има и какво е взимал-давал с тях. А след съставянето на Централния комитет с отряди пак същият (В. Левски) с предначертанията ни (със закона) по същите места, където познава, да състави частни комитети, за което пак даде точна сметка къде какво го е срещнало и от препоръчаните му лица къде и как е посрещнат. А както ви е казано от него, като направите бележки на закона и го изпратите придружен от две турски лири, както се изпратиха от много места, тогава Централният комитет по вишегласието на всички частни комитети ще го напечата и разпрати навсякъде, за да се води и управлява по него всеки работник на народното ни дело.  

Централният комитет налага данък на всеки член веднъж завинаги: всеки един според състоянието си ще даде десятъка си и то в две таксита [86], за първата трябва вече да гледате, щом ви пишем да бъдете готов, пък за втората - с парите заедно ще си изпратите и един представител, за да дава глас върху всичките ни народни работи. Ще присъства и в общонародната сметка като: откъде колко се е взело и къде колко се е дало, и изобщо в Българско къде кога се е захванало и какво е изработено, която сметка ще се поднесе на всеки член пред очите. Засега колкото събрани пари имате, внесете ни ги, защото имаме голяма нужда. Дайте и бележки по какви знакове ще познаваме общината ви и вишегласното ви решение, на което ще се основава Централният комитет.  

Съветваме ви братски и по българска длъжност да гледате да свършите заявените досега длъжности, защото и друго има да ви отбележим след това да свършите и сме вече готови...  

От много частни комитети са ни писали да им внесем в-к „Свобода“ та и вие, ако желаете да приемете, дайте на хората ни за стойността на вестника 119 гроша, за да изпращаме и на вас.

 

Привременно правителство в България  

1 отд. от БРЦК  

(печат)

 

----------------------------------------------

 

84. Писмото е писано в Букурещ, в съгласие с Л. Каравелов, но под форма, че уж излиза от Българско.  

85. Разпоредба.  

86. Вноски.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЧАСТНИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ В СЛИВЕН - 16 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 44. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8030. Арх. т, I. № 22, стр. 46.  

(Павел Николов)  

 

Българско, 16 януари 1872 г.

  

Братя членове на ЧБР комитет!

  

В Сливен [87]

  

Според препоръките на изпратените ни хора гледайте да работите по-скоро, защото усилва [действията си] и енергията си тур.[ският] ком.[итет] „Млада Турция“, а по-близо е да захванат черногорци и сърби с турците бой... Черногорските юнаци в писмото си ни питат: в който да се започне по едно и също време. Нашият отговор беше тоя: „Братя! Още малко има да се приготвим и ще ви явим“ Следователно трябва бързане, защото в много не сме приготвени, а хората като ни гледат, че мързеливо работим, няма да ни чакат. Предвижда ни се и че ще ни изпреварят черногорците заедно със сърбите. Едно е само, което спира черногорците и не подават още ръка да захванат заедно със сръбското прав[ителство], защото тяхната и нашата цел е една (народно управление), което и те тайно са си предначертали. Но както и да е, няма да ни чакат дълго време да се мъдрим в работата си. И ако се захванеше от която и да е страна бой с турците, пък ние в нещо [да сме] неприготвени..., за което Централният комитет е невинен, защото каквото е виждал и чувал, е предизвестявал на всички час[тни] комитети. Ако ли пък ни изпреварят горните, за които казахме, и се започне бой с турците, то [това] ще е за нас честита случка и за неизпускане време. В такъв случай Централният комитет ще употреби всичките си сили по-скоро да даде редна всичките час[тни] комитети за революция, защото иначе сме загубени во веки веков!!!...  

Преди да се съставят частните комитети по всичко Българско, нашият работник В. Левски в обикалянето му 3-4 години из Българско ни даде точна сметка: къде какви хора има и какво е взимал-давал с тях. А след съставянето на Централния комитет с отряди пак същият В. Левски с предначертанията ни (със закона) по същите места, където познава, да състави частни комитети, за което пак даде точна сметка къде какво го е срещнало и от препоръчаните му лица къде как е посрещнат, а както ви е казано от него, като направите бележки на закона и го изпратите придружен от две турски лири, както се изпратиха от много места, тогава Централният комитет по вишегласието на всички частни комитети ще го напечата и разпрати навсякъде, за да се води и управлява по него всеки работник на народното ни дело.  

Централният комитет налага данък на всеки член веднъж завинаги: всеки един според състоянието си ще даде десятъка си и то в две таксита [88], за първата трябва вече да гледате, щом ви пишем да бъдете готов, пък за втората - с парите заедно ще си изпратите и един представител, за да дава глас върху всичките ни народни работи. Ще присъства и в общонародната сметка като: откъде колко се е взело и къде колко се е дало и изобщо в Българско къде кога се е захванало и какво е изработено, която сметка ще се поднесе на всеки член пред очите. Засега колкото събрани пари имате, внесете ни ги, защото имаме голяма нужда. Дайте и бележки по какви знакове ще познаваме общината ви и вишегласното ви решение, на която ще се основава Централният комитет.  

Съветваме ви братски и по българска длъжност да гледате да свършите заявените досега длъжности, защото и друго има да ви отбележим след това да свършите и сме вече готови... [89]  

Вижте и в Панайотовите писма, че положението ни е такова, каквото ви го описваме. Но и в същите има доста грешки, затова пазете ги, че скоро ще ги [потърси] Централният комитет за разглеждане пред Главното събрание, където ще бъда[т] и лицата, които са писали за народните ни работи. На тия писма ще му отговорите така, г-не: „За всичко, което ни пишеш, то е работа на Централния комитет и с него трябва да се разбереш, откъдето зависим както ние, така и всички частни комитети, водени по един закон, който по вишегласието на всички ни е нареден. И докато не се съобразите със закона и поднесете писмено вашето участие, че сте член на Централния комитет, всички твои писма ще бъдат напразни, защото не смеем да ви отговаряме.“  

Там в писмото му виждам да ви кани да си изберете човек, та с приносящия да отиде при хората, които познава, да се разберете за всичко. Приносящият, който ще води вашия човек за споразумението, е в Ловеч при частния комитет. И думите ви оттам ще бъдат същите като тия, които ви отбелязвам горе.  

От много частни комитети са ни писали да им внасяме в[естник] „Свобода“. Ако и вие желаете да приемате, дайте на хората ни стойността на вестника 118 гроша, за да изпращаме и на вас. [90]

 

Привременно правителство в България  

I отд. от БРЦК

(печат)

 

------------------------------------------------

 

87. Писмото е запазено в Сливенския архив.

88. Вноски.  

89. И тогава ще бъдем вече готови за общото дело, за което ни канят черногорци и сърби.

90. Отстрани на писмото стои бележка с почерка на М. Т. Греков, един от водителите на Сливенския комитет: „Заповед за бързо приготовление“.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДИМИТЪР ПАПАЗОГЛУ - 16 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 45. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8029. Арх. т. I. № 23, стр. 48.  

(Павел Николов)  

 

Българско, 16 януари 1872 г.

  

Ц Б Р К

в Българско  

Брой... 1-ви

  

Почитаеми господа! [91]

  

В Казанлък

 

Лицето В. Левски, който от толкова год[ини] насам работи върху освобождението на бедното наше отечество, ви е познато. Вие сте разговаряли с него много пъти за работата на това предприятие, за което по-напред сте му давали и големи надежди, че ще бъдете едни от силните работници на това дело. Още сте го насърчавали да следва намерението си, а след това (не знам по какви причини) някак сте се отстранявали. Работа, която кара човека да мисли, че вие или не искате да знаете отнюд [92]  за тая работа, или нямате доверие в реченото лице.  

Може да е било всякак тогава и сте имали право от една страна, като не сте виждали пред очите си никакво дело, което да може да ви увери и убеди, че тая работа е сериозна и ще следва целта си на всяка цена.  

Сега обаче чрез неуморимото трудене на нареченото лице, както и чрез съдействието на още някои лица от Българско, както и отвън, работата добре напред. И днес тук, в Българско, между толкова частни комитети, които се създадоха по всички градове и села, съществува и Централен български революционен комитет, от който като се управляват всички други комитети, работата следва пътя си.  

Същият ЦБРК чрез съдействието и на другите частни ком[итети], като се труди непрестанно да събира работници от всякакви съсловия от отечеството ни за народното дело, и като научава от същия В. Левски за вашето родолюбие, че сте едни от ония, които желаят доброто на отечеството си, при всички ваши след това колебания, не се съмнява дали ще влезете в числото на работниците на народното ни дело. И затова, като определя и изпраща свои хора и при вас, които ви донасят настоящето писмо и които са снабдени с препоръките ни, както и със съставения от ЦБРК закон, който се поднася на всекиго, който приеме да влезе в кръга на работите му, за да разбере целта и наредбите на възприетото дело и по тях да се води.  

Следователно и вие като един от добрите български синове, които могат много да помогнат на отечеството си чрез способностите си, се поканвате да се съобразите с народното желание, като приемете речения закон, да го прегледате и да дадете според мнението си писмени бележки за одобрението или неодобрението си. Защото така, като се приемат отвсякъде бележките върху речения закон, който вече от повечето места се прие, ще се напечата и ще се изпрати навсякъде.  

ЦБРК желае да съобщи работите си на още някои лица в града ви, както и в околностите. Но тъй като няма добри сведения още кой какъв е, а и В.Л. като му препоръчва вас за такива [93], които познавате и можете да вършите, както ви е Бог научил, но пак според правилата на закона.  

Накрая чрез настоящите ни хора ще ни дадете мнението си писмено, ако (може би) не искате чрез друг, освен чрез В. Л. да се споразумеете, то ще ни кажете писмено чрез нашите хора къде и кога можете да се съберете с него и да разговаряте.

 

------------------------------------

 

91. Диктовка на Левски в Букурещ. Пишещият е стилизирал фразата и държал свой правопис.

92. Съвсем - русизъм, който Левски не употребява.

93. Поставена бележка под самото писмо: „В. Л. по едно време се е срещал с вас и вие като сте го питали с кого в Пловдив да разговаря заради вас, препоръчал ви Г. е Рашка [д-р Рашко]. Но в кратко време като не е имал случай да ви се обади, че не е говорил с него за вас [за да го предупреди за вас] и Г. Р. [г-н Рашко поради] съмнение да не бъде измама, отказал познанството си с В. Л. Затова може вие да сте влезли в съмнение, но това ще се изясни чрез бъдещите ни споразумения.“

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЯСКОВЦИ И ТЪРНОВЦИ - 17 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 46. Като източник Страшимиров сочи „Археологически и исторически изследвания“ - д-р В. Берон, стр. 305, 1886 г.

(Павел Николов)  

 

1872 г., 17 януари

Братя! [94]

  

От Централния комитет казаните ви песни [95] от разни места, че се пеят различно [96] за нашия народ и държава, така е!... И друго спасение няма, освен да продадем и ризите си, та да се сдобием до средства и да заиграем нашето си хоро..., което ще върне и горните песнопойци назад [97] , и нас ще извади от деспотите. И тогава вече ще сме най-щастливите!... Това горните песнопойци познават твърде добре и ние сами виждаме вече като се потурнахме няколко пъти в опит. Следователно с препоръката на С. и В. [98] - на бой еднакви, единият по-дебелчък с червеникави средни мустаци; другият - с руси мустаци. Дайте и вземете свободно, но за всичко с бележки: кой ден са пристигнали? Кога са излезли? Колко разноски са направили и за какво, платили ли са или не са платили? Бележките искам във ваша пусулка (кратко писмо, записка - бел. П. Н.). Също и колко пари им давате ще ги записвате в особена ваша пусулка. И да им я дадете, пък те ще записват за вас колко са взели. И щом си донесат сметките в Централния комитет откъде какво са взели, тогава ще ви разпратя разписките от Централния комитет срещу дадените ви.

  

Аслан Дервишооглу Кърджала

 

-------------------------------------

 

94. В Лясковец и Търново.

95. Препоръчаните мерки и указания от Централния комитет.

96. Има лица, които правят възражения и се лъжат разно.

97. Силата и бързото предано действие на верните хора на комитета ще върнат (ще убедят) и колебаещите се.

98. Сава Младенов и Васил Йонков.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПОВЕЧЕ ЧАСТНИ КОМИТЕТИ - 17 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 47. Това писмо е еднакво с предишното, очевидно става въпрос за преписи, изпращани по различни краища на страната. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8032. Арх. т. I. № 24, стр. 50 № 48.

(Павел Николов)

1872, 17 януари

  

Братя!

 

От Централния комитет казаните ви песни, че се пеят от различни места различно за нашия народ и държава, така е!... И друго спасение няма за нас, освен по-скоро да продадем и ризата си, за да се сдобием със средства и да заиграем нашето си хоро, което ще върне и горните песнопойци, и нас ще извади от деспотите. И сме вече най-щастливите!... Това горните песнопойци познават твърде добре и ние сами виждаме това, като се потурнахме няколко пъти в опит. Следователно с препоръката на С. и В. - момци на бой еднакви, единият по-дебеличък и със средни червеникави мустаци, другият - с руси мустаци. С тях давайте и взимайте свободно, но всичко с бележки: в кой ден са пристигнали, кога са излезли, колко разноски са направили и за какво, платили, неплатили. Бележките искаме от вас с пусулки. Също и колко пари им давате, ще ги записвате в особена пусулка и да им я дадете; пък те ще записват на вас колко им давате. И щом донесат сметките си в Централния комитет откъде какво са взели, тогава ще разпратя разписките от Централния комитет срещу дадените ви. [99]

 

Аслан Дервишооглу Кърджала

 

------------------------

 

99. Бележка от Левски под страницата: "Същите подписани от: Търново, Лясковец, Сливен, Железник, Пловдив, Пазарджик, Панагюрище, Копривщица и Карлово с приносящи Сава Младенов и Васил Йонков.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ТРОЯНСКИЯ КОМИТЕТ - 18 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 48. Като източник Страшимиров сочи „Спомени и очерци“ - М. Ив. Марковски, кн. I, стр. 69. Из частния архив на Троянския комитет.

(Павел Николов)

 

1872, 18 януари, Ловеч

 

Господине, изпращаме ви един кон да го задържите в Троян или по-добре до десетина дни двадесет дни, колкото за зоб и сено, премерете му, аз като дойда, ще си платя и конят да не ходи навън, защото е заподозрян. Както и да е, задръжте го или при вас, или в манастира, или в колибите, да не му се качвате да ходите навън. Пък на човека ни, който ще ви го докара, да му вземете друг кон с кирия и да си дойде в Ловеч.

 

Асланооглу Видинли [100]

 

Явете ни до кой карар сте дошли!

Адр. Махмудая Филибели. [101]

 

--------------------------------------

 

100. Следва знакът на Левски.

101. В. Спасов - ханджия в Троян, член от комитета.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПЛЕВЕНЦИ - 23 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 49. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8035. Арх., т. I., № 25, стр. 51.

(Павел Николов)

 

Българско, 23 януари 1872 г.

 

Ц Б Р К

в Българско

Брой... 1-ви

 

Братя членове на ЧРБ комитет

В Плевен [102]

 

Работата ви засега [изисквана] от Централния комитет е: да ни дадете сметка с бележките ви [103] от хората ни, които са ви изпращани с мисия да ви покажат пътя за избавление на поробеното ни отечество. Бележките кога и кои хора са ви изпращани от Централния комитет, на всяко идване с каква мисия са били и вие как сте ги приели? Сметка: именно кой кога е дошъл, колко дни е стоял, какви разноски е направил и за какво кога е платил, и кога не? За всичко точно, кратко и ясно писмено ще съобщите на Централния комитет. Ваша сметка: относно закона [104] както в града ви, тъй също и по околните села работите ли да се съставят подобни дружества и именно с кои села; принасят ли сметка с работата си в частния ви комитет. Колко членове сте в частния комитет под номера от 1-ви, 2-ри и т.н., без имена; колко войводи има изпитани, какви са и къде се намират. Колко и какво оръжие има, тайни къщи или ханове за укриване на заподозрени наши хора, било пеша или с коне, (защото се случва) [105] и още места за събиране на военни материали. Ако някой поканен да вземе участие в народната ни работа се откаже, ще го забележите с причините, поради които се отказва. Колко черни души имате, които ви пречат в работата, с описание на физиономията им и на каква работа са. Ще ни явите колко юнаци имате готови с оръжия, които всеки ден да са в града ви, та щом станат нужни на Централния комитет да ги повика. Колко пари сте внесли в Централния комитет, колко коня и за по колко. Именно кому са дадени парите и конете и срещу тях получили ли сте разписки от Централния комитет и чрез кого; и още от кой месец и ден. Колко разписки са, по колко и от кой номер. За всичко писмено ще съобщите на Централния комитет, щом като ви се пише в сметките. Ще бързате за всичко, защото се усилва и еничарският турски комитет „Млада Турция“. А по-близо е да захванат черногорци и сърби с тур.[ците] бой!!! Черногорските войводи в писмата си до Централния комитет ни питат: готови ли сме и в какво? Ако сме готови, то да им определим ден, в който да се захване [въстанието] по едно и също време. Нашият отговор беше тъй: „Още малко има да се готвим и ще ви явим.“ Следователно трябва бързане, защото в много [още] не сме готови, а хората, като ни гледат мързеливи в работата, няма и да ни чакат. Предвижданията са, че ще ни изпреварят заедно със сърбите; едно само спира черногорците да не подават още ръка на сръбското правителство, защото тяхната и нашата цел е една (народно управление), което и те тайно са начертали. Но каквото и да е, няма да ни чакат дълго време да се мъдрим в работата си. И ако се започнеше от коя и да е страна боят, пък ние в нещо [да сме] неприготвени... За това Централният комитет е невинен; защото каквото е виждал и чувал, предизвестявал е на всичките частни комитети. Но и ако ни изпреварят горните, за които казахме, и се започнеше боят, то ще е за неизпускане време, защото иначе сме загубени во веки веков. В такъв случай Централният комитет ще употреби всичките си сили, за да даде по-скоро ред на всичките частни комитети за революция.

Преди да се съставят частните комитети в Българско, нашият работник В. Левски в обикалянето си от 4-5 години по Българско даде точна сметка: къде какви хора има и какво е вземал и давал с тях. След съставянето на Централния комитет се отреди пак същият (В. Левски) със закона по същите места да състави ЧРБ комитети, за което пак даде точна сметка: де що го е срещнало и де как е посрещнат от препоръчаните му. Както ви е казано от него, като дадете бележките си за закона, ще го изпратите придружен с 2 турски лири, както бяха изпратени вече от много места. Тогава Централният комитет по вишегласието на всичките частни комитети ще го напечата и разпрати навсякъде да се води и управлява всеки работник по него в народната ни работа.

Централният комитет налага данък на всеки член веднъж завинаги. Всеки един според състоянието си ще даде десятък от имот и от 2 таксита: за първите трябва да гледате, щом ви се пише да бъдете готов, пък за вторите с парите заедно ще си изпратите един представител, закъдето се повика да дава глас върху всичките народни работи; ще присъства и въобще в народната сметка като: откъде колко е взето, и къде се е дало и въобще в Българско къде и кога е започнато и какво е изработено. Тая сметка ще се подн[е]се на всеки член пред очите. [106]

Сега за парите. Гледайте по какъвто и да бъде вече начин, но да бъде по-скоро. А колкото имате засега събрани, внесете ни ги, защото имаме голяма нужда. Дайте и бележки под какви знакове ще познаваме вашата община и вишегласното ви решение, на което ще се основава Централният комитет. Съветвам ви братски и по българска длъжност да гледате да свършите явените вам засега длъжности, защото има и друго да свършите и ще сме вече готови.

Лицето, чрез което ще се разбирате с Централния комитет, е Аслан Дервишооглу Кърджала, по-напред отбелязан като В. Левски. На същото лице името ще се променя според обстоятелствата, за които ще предизвести Централният комитет, щом види, че е нужно да се промени.

 

---------------------------------------

 

102. Писмото се отнася до цикъла от по-предни кореспонденции № 43 и № 44 и пр., но е интересно да се изучава във връзка с оплакванията на Левски до Д. Хр. П. от брат му Анастас в Плевен № 22, № 25, № 27 и др.

103. Писмени документи.

104. Съгласно изискванията на устава.

105. Защото се случва да пътуват и с коне.

106. Недоизказана мисъл. Трябва да се разбира, че втората сметка, а именно: откъде колко се е дало и въобще в България къде и кога е започнало делото и какво е извършено - това ще се изложи на Общото събрание пред всички.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОРХАНИЙЦИ И ОКОЛНИТЕ СЕЛА - 29 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 50. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8036. Арх. т. I., № 26, стр. 53.

(Павел Николов)

1872, 29 януари

Брой 2  

Братя членове на ЧРК!

  

В Орханието

 

Писмата ви от 6 и от 15 януари получихме и твърде добре разбрахме съдържанието им, и срещу дадените ви от закона [права], пращаме ви и разписката, за която ще ни съобщите дали сте получили. А законът още не е дошъл до нас.  

Пишете ни, че сте като оногоз, дето е заровил таланта [си] и нататък, пак ни давате надежда. [107]  

Вижте следващото от нас [108] и дано не бъдете вече като оногоз, дето заровил таланта, но хора! [109] ето: не е ли жално вече да бъдем таквиз! Кой не знае теглилата на бедното ни отечество и кой българин вече не вижда живиничната си рана от тиранина, която се вкопава от ден на ден! [110]  Всеки знае и всеки българин вижда, но какво е! [111] / / един му и кокалите захванала да му прояжда тая проклета живиница, и за него е [ясно, че трябва] час по-скоро да умре с пушката в ръка [готов за революция]! Той не иска насърчение на думи, а други, като още не усеща болките на тая живиница, която го е заяла с цел да дояде него, че после да захване [и] децата му, и тъй нататък. [112] Но ще ли гледаме ние, страдащите [113], такива хладнокръвни и мними родолюбци, които не жалят нито децата си! [114] Не! Не! Ни час! И вече е казано: „Свобода чиста или смърт.“  

Ние насърчавахме всички чле[нове] и съучастници в народната ни свята работа да бъдат верни и постоянни във всяко отношение към целта, като вземат най-напред пред очи и рекат: „По-добре смърт честна, нежели [отколкото] смърт безчестна.“ И наистина, който постоянства докрай, за него е неописуема радост с големи дарове [115] от българския народ. И ето, че часът е сега [116], което да спечели всеки [117]. Още като някой си [118]: „Ама ако умра!“ То ние му казваме, че [119] неговото име завинаги остава живо, заслугата му ще се предава на деца, унуци и пр. Следователно да се спечели тоя свят дар и от Бога венецът, трябва по-напред да се жертва всичко, па и себе си, а и всеки трябва да даде поне най-малко десятък от имуществото си! Това е данъкът, за който ви писах - който е според състоянието ти. Защото ако се разбере после, че някой крие или отрече помощта си, ще дойде времето, което е вече близо, и ще се обезчести от целия български народ. Ако сега се отърве [120] от нашия нож, който скоро [121] ще започне да изпълнява длъжностите си срещу опаките [мними родолюбци, които обещават за когато чак видят] и [които] предлагат всякакви извинения като че уж му било представлявало не знам какво си, и не прилягало му да вземе участие; пари не дава, да не би да узнаело турското правителство. Или пък готови пари нямал. И така нататък. На такива за извиненията им казахме и пак ще кажем: че чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните горещи и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранина, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. Която смърт заслужава гореспоменатата ни слава от българския народ и венец от Бога. Иначе от това [122] той не е българин, не е християнин, не е човек! Следователно за него смърт, смърт и смърт.  

След 30-40 дни ще изпратим лицето Аслан Дервишооглу с още някои и други във Влашко, където ще стане скупщина от чисто народни българи, от разни места, живеещи извън Българско. Там ще се дава мнение върху всичките ни народни работи, според обстоятелствата и общото положение в Европа. Това тяхно вишегласно мнение ще се даде тук, в Централния комитет, а ние пък ще разпратим [на] всички ч[астни] комитети, да свикаме представителите и по вишегласие ще правим всичко.  

Хората ни, които ще се изпратят от Централния комитет във Влашко, се изпращат с мисия да вършат и други работи, които след това ще ви съобщим. Следователно ще трябват повечко пари, затова ще гледате колкото е възможно повечко да съберете и да ни ги внесете 10—15 дни по-рано, до пътуването на хората ни, защото ще гледаме колкото е възможно по-скоро да отидат и да се върнат, докато не са ни протръгнали вапорите (параходите - бел. П. Н.), защото преименуването им по-нататък и насам е твърде опасно, пък и времето не ни чака - ха!!!...  

Докато се върне лицето, чрез което се разбираме с вас и вие с нас [123], вие все със същите бележки ще оправяте писмата си, и с надписа пак Аслан Дервишооглу Кърджала.

 

-------------------------------------------

 

107. Нямат пари на ръка, но ще имат. Не притежаваме самото писмо на орханийци, за да приведем текстуално признанието им. А сравнението е според библейската притча за таланта (старинна монета): притежателят му го заровил нейде в земята, забравил къде. И сега нито може да му се радва, че го притежава, нито може с него да зарадва другиго.

108. Вижте какво имаме да ви кажем от наша страна

109. Но бъдете изпълнителни и достойни членове на комитета. На това същото място след‘хора’ Левски собственоръчно поставил звездичка за знак на бележка под страницата. А долу под страницата стои пак звездичка и срещу нея бележка: „Това точно както си е, така и ще да стане, но за другите села се захваща от звездата за всяко.“ От което трябва да съдим, че: 1. настоящият текст на писмото до орханийци е само чернова; 2. то е чернова за всички села в Орханийско, в които има Ч. Р. комитети и до които Левски вероятно е изпратил същото писмо; 3. писмото до орханийци ще бъде точно копие от черновата ѝ 4. всички други писма до селата няма да съдържат не само първите два кратки пасажи от черновата, но и обръщението тук с двете начални мисли до самата звезда. Следователно до всяко село ще започва просто: „ето: не е ли“ и пр.

110. Раната става от ден на ден все по-дълбока.

111. Всеки българин вижда тази горчива истина, но какво излиза в действителност?

112. Остава си съчувственик уж по народното дело, ама на думи и насърчения само.

113. Настраданите.

114. Които не жалят нито децата си!

115. Признателност.

116. Е ударил.

117. Всеки да спечели това високо дарение на народа си.

118. И още, както казват някои.

119. То ние това му и казваме, че... - целият този пасаж от писмото и по стил, и по тон е проповед от Свещеното писание.

120. Отървеше.

121. Според датата на настоящето писмо - 29.1.1872 г., решението да се съберат пари от чорбаджиите чрез терор, което формално се взело на Общото събрание от края на април с. г., е било установено още от началото на годината, когато Левски е в Букурещ. А може би и по-рано. На кого от двамата е принадлежало авторството на плана за терористичния начин на изнудване - за това нямаме по-точни фактически указания.

122. Не постъпи ли, не чувства ли така.

123. Левски още е в Букурещ.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО НОВООГЛАШЕНИ В КОМИТЕТСКОТО ДЕЛО - 19 ФЕВРУАРИ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 51. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8047.

(Павел Николов)

 

Г-да!

 

Писмото ви от 14 февруари получих и съдържанието му разбрах. Радвам се, че и вие (ако и по-късно) сте влезли в работа. Братя! Възобновлението на нашата славна (преди) държава, отърваването ни от проклетите агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Като е така, вие сте длъжни да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение. Дързост, братя, и напред! Вашето съучастие в народното ни дело ще остави имената ви незаличими в народната ни история... Само умно работете. Трудете се, за да събирате пари, защото голяма нужда имаме. Често изпращайте човек до познатото ви село и се настанявайте, споразумявайте и насърчавайте.

Тия дни ще изпратя писмото ви на Централния комитет и ще му съобщя за вашето участие в делото.

 

Като ви поздравя съм ваш

Аслан Дервишооглу Кърджала

 

1872, 19 февруари [124]

 

------------------------------

 

124. Без определен адрес.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОРХАНИЙЦИ - 28 ФЕВРУАРИ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 52. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8049. Арх. т. I. № 27, стр. 56.

(Павел Николов)

 

1872, 28 февруари. На къра в Тракия

 

Братя членове на ЧБРК!

 

В Сюлейманооглу Даут [125]

 

Явете на Бочукооглу [126], Дервишооглу Мехмет-Кърджала [127], от вас или от Хасан Касан [128] да бъде приготвен представителят от тия места - по един - без друго, пък от всички други места да дадат препоръките си там (от всяко място пълномощно писмо [за] когото изберат). На представителите за разноските им трябва да им дадат не по-малко от 10 турски лири; след 15-20 дни ще им известим да тръгват. Побързайте и явете на всички познати ви места. С приносящия ви ще ни явите как сте направили - той ще почака, докато предложите речените ни места и вземете отговора им. [129]

 

Ас. Дер. Кърджала

 

---------------------------------------

 

125. Орхание.

126. Етрополе.

127. Тетевен.

128. Правец или Гложене.

129. С ръката на Левски е отбелязано на обратната страница: „Копие на ЧК (частните комитети) от 28 февруари 1872. От А. Дер. Кърджала.“ Това ще рече: всяко друго от означените места, освен Орхание, трябва да получи копие.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО НЕИЗВЕСТЕН ЧАСТЕН КОМИТЕТ - 24 МАРТ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 53. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8051. На местата, където част от текста не се чете, са поставени многоточия.

(Павел Николов)

 

1872, 24 март, Бълг.[арско]

Братя членове!

 

Разписа се за представителите по всичките частни комитети [130] ... днес след 12 дни да тръгва за във Влашко през където [131] ... за полезно, това и вие ще направите с белеш ... то така: „Братя представители, упълномощя ... на одраното късче книга, да гласоподава за нас, и е ... с по-толкова и толкова способни юнаци да носят ..., които се намират, и еди колко за войводи... във всичките ... се намира и еди колко си оръжие, толкова гладки пушки, ата ... не ти още откога и от кого ви е подарена най-напред ра ..., и вие как сте му приели, и сега какви сте, и кога какво ... писано от Централния комитет. Срещали ли сте нещо недобро по ва  ... В упълномощението на представителя няма да ... тому, нито откъде идва, а за уверението му ... ще носи книга, и аз като го поискам той трябва да ми го ... съединена с другата половина ще се разбере откъде е. Когото изберете за представител, дайте му 3 ... писмо с одраната книжка, в него е написана неговата ..., докато отиде и да се върне. За разноски ще го снабдите с не по-малко от 10 турски лири ...

 

------------------------------------------

 

130. Оповести по всички частни комитети да си изберат представители.

131. През където намери за по-лесно.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЕДИН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ - 24 МАРТ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 54. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8051. На местата, където част от текста не се чете, са поставени многоточия.

(Павел Николов)

 

[187]2 ... 24 март, Бълг.[арско]

Представителю!

 

... одраното късче книга, вземи и бележките според писмото ... са за във Влашко, през където ти е по-лесно, а трябва да излезеш ... во на X. Петровия хан, и нека да ти дадат стая на гор ... та отдясно или отляво, от двора прегледай на всич ... ай на горния като отвън на вратите има ли запи ... с тебешир главна буква „Р“. Ако няма, влез в една ... и напиши отвън с тебешир главна буква ... И като дойде някой отвън и каже: „Наши сме“, тогава отвътре ... трябва да го накараш да ти разясни буквата „Р“, която значи ‘революция! И тогава можете да бъдете в една стая, да си раз ... ждате, и приказвате за всичко, нито ти, нито другият нямате ... во да се питате кой откъде е. Буква „Р“ ще бъде написана само на една стая, чрез ... [която] ще става посрещането.

 

Ас. Дер. Кърджала [132]

 

132. На гърба на горните две писма - № 53 и № 54, които носят един и същ инв. №, е поставена следната бележка от Левски: Копие представителите на 1872, 24 март; за във Влашко.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОРХАНИЙЦИ - МАРТ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 55. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8122.

(Павел Николов)

 

Братя членове на ЧБРК!

В Сюлейман-оогуллар-Дауд

 

За представителите от вас [Орхание], Етрополе и Тетевен, нека бъдат готови след 15-20 дни и снабдени с по 10 турски лири. [133]

 

133. Писмото е от средата на март 1872 г.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДЕРВИШОГЛАР И ХАСАН КАСАН - МАРТ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 56. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8101. Арх. т. I., № 29, стр. 57.

(Павел Николов)

 

Братя Дервишооглар Мее[мед] Кьр[джала] [134]

и Хасан Касанови [135]

 

Хора за чудене сте! Защо пишете и говорите за онова, в което още не сте уверени, и казвате го: „Това е!“ Нали разбирате, че както се е писало на вас в едно и също време, така също се е писало на всички р. к. [136], за да се приготвят в едно и също време. Казахте, че имате представители добри и готови, а сега не искали! Като как разбирате таз работа, която е най-важна и деликатна, та днес хората да са едни, а утре други! Недейте да се показваме пред вънкашните ни братя неспособни и страхливци. Защото те, като ни гледат такива, не щат и да ни вярват, че ние вече чувстваме [вече нужда] от свобода и че гледаме ден напред да отхвърлим ярема от врата си. Пък оттам чакаме голяма помощ. Все като ни видят сега какви момчета се изпращат за представители, за колко ще ни оценят тамошните братя. Вижте поне и направете пълномощните си като хората, в тях да отбележите дали имате пълно доверие в мен, и кажете така: „Братя представители! Нашият член е Аслан Дервишооглу, в него имаме пълно доверие. Той познава най-добре духа на селяните и на гражданите ни. С една дума той по-тънко ни познава във всичко. И той каквото направи, направено е за нас. И човекът, който се изпраща от нас, е представител да засвидетелства за същия и да вземе сметка от него, според писмата от Централния ни комитет". [137]

 

134. Тетевен.

135. Навярно Гложене, за което се споменава още името Скендер Ефенди. Или е някое друго близко село: Правец, Осиковица и др. Това днес не може да се провери с голяма точност.

136. Революционни комитети.

137. Писмото е от края на март 1872 г.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ТЪРНОВЦИ И ЛЯСКОВЦИ - 30 МАРТ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 57. Като източник Страшимиров сочи „Из миналото“ - под редакцията на П. С. Кършовски, кн. I, № 6, стр. 34. Из частния архив на Марин Цонзара, Лясковец .

(Павел Николов)

 

1872, 30 март, Бъл.[гарско]

Братя членове на ЧБРК в Търново и Лясковец!

 

Писали сме до всичките частни комитети и са се приготвили. Казваме и на вас: вижте, съберете се, кажете и на ония, които казват, че са българи и [които твърдят че] желаели да работят за освобождението на България, но нямали доверие в работите! ... Това е и наше [мнение], отколе казано: сляпо никой да не се повежда в работа, защото на такъв тайна никога не поверяваме. Ето какво: от страна на цялото ваше обкръжение изберете един свестен представител, който е разбрал в какво положение сме в Българско. И въобще [изберете един, който е разбрал] духа на селяните и гражданите ни към целта. И да дойде във Влашко, там, където ще стане скупщина от българи чистонародни от разни места, извън живущите от Българско. Ще дават мнение за работите ни оттук нататък според общото положение в Европа и обстоятелствата в Българско. Това тяхно мнение ще се пренесе тук, в Централния комитет, и по вишегласието на всичките частни комитети ще се реши съдбата на българския народ съобразно с времето. Засега там, във Влашко, отивам аз, от страна на Централния комитет с горните представители. Ще явим как вървят работите ни в Българско. И върху това ще вземем мнението на нашите братя оттам. След това ще дам сметка пред всичките представители от страна на Централния комитет: къде и колко пъти са изпращани хора, какво ги е срещнало, откъде какво са взели и дали и какво има готово. Сметка, която ще се даде на всеки представител, да я поднесе пред очите на всеки член на народната работа. Следователно на представителя ви трябва да дадете следващите бележки с пълномощното така: „Братя представители! Упълномощаваме приносящия на одраното късче книга [138], да гласоподава за нас и едно, две, и пр. [139] Сега с по толкова и толкова способни юнаци да носят оръжие, между които се намират и еди колко способни войводи. Във всички тях има толкова шишанета, гладки пушки, револвери, и пр., а колко на новоповикани. Откога и от кого ви е подадена най-напред работата и вие как сте я приели. И досега какви бележки недобри имате в него. Кога каквото ви е било писано от Централния комитет, имало ли е нещо недобро според вас.“ В пълномощното на представителя няма да бележите ни името му, ни откъде идва, а за уверение на него откъде идва и кой е ще носи в себе си одраното късче книга. И аз като му ги поискам, той трябва да ми го даде и като го присъединя към другата му половина, ще знам.

Когото изберете за представител, дайте му запечатаното писмо [140] с одраното [късче] книжле, защото в него е написана неговата сигурност, докато иде и да се върне.

За разноски ще го снабдите с не по-малко от 10 турски лири. Пътят му за Влашко, откъдето види, че му е удобно.

От днес след 7-8 дни нека да тръгне. По реда в писмото му, откъдето ще е представителят, от едното, или другото място, трябва да вземе откъдето няма пред.[ставител] същата препоръка [141] с одраното книжле заедно, което ви изпращаме за едното и за другото място. Който ви поднесе писмото, като види как ще направите, тогава ще ви даде одраните книжки с писмото на представителя.

 

------------------------------------------

 

138. Късче хартия с написано име на селото или града и прерязано на две през надписа: едното късче е изпращано на Левски, другото - давано на представителя. Като се срещнат, съпоставят двете късчета и се запознават.

139. Изброени всички сведения според заповедта от писмо № 49 и др.

140. С пълномощното и сведенията.

141. Пълномощно и от другото място, откъдето няма представител. Подразбира се, че от Търново и Лясковец е решено да върви само един. Той ще има писмо и от другото място, а също и скъсано листче, приготвено за там.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО СЛИВЕНЦИ - 4 АПРИЛ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 58. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8101. Арх. т. I, № 32, стр. 59.

(Павел Николов)

 

1872, 4 ап(рил), Бъл(гарско)

Братя членове на ЧБРК!

Чрез Стамболлу Мехмет Ефенди

 

Изпращам ви печатни разписки 94 листа с по-първите ви за 24. Всичките деветдесет и четири, първите от брой 50-73, а сегашните от брой 137—191 частни, а общи частни комитетски от брой 22 до 43.

Ще ги давате според чорбаджийските печатни писма [142] и всекиму, който желае от сърце да се жертва пред Олтара на народния жертвеник.

Честно всекиму ще давате от частните, а когато една община, т.е. някой частен комитет дава от общо събраните пари, ще давате от общите, ще пишете по ред: в Българско, ден, месец и коя година, от кого приети - от частен комитет ли или от друго лице и на кое място. Чрез кого приети, чрез частен комитет или чрез друго лице, от което място. Същото написано в листата ще се пише и в малкото късче, което остава кютук и то ще ви бъде правата сметка, която ще предавате от време на време в Централния комитет.

Вижте в простата книга примера както за/от частните комитети, така и за/от частните лица като: приехме от г-н под брой №1 в Стамболлу Мехмет Ефенди. Ще се прерязва през средата на думите и ще остават малките късчета, наречени кютук.

Брой след брой ще се дават. На всеки град или село се започва от № 1 и пр., но без имена.

 

Ас. Дер. Кърджала

 

Според времето трябва бързане!... Но и твърде умно, защото има цяла орда шпиони, пръснати по всичко Българско, и то учени магарета.

Научили сте чрез вестника за А. К. [143], че се е убил в Русчук и нищо няма намерено в него. Изпратихме човек и разбрахме повече: просто нещо! Страхът му е причинил да не знае какво да прави. Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава смърт! Без подписката ми да не вярвате и на печата! Попада в ръце и се преработва! Нито на вчерашния работник [144], защото от тая проклета шпионска орда лесно може би ще се излъже, без да знае [145]. Ставало е и става! За Ангеловото така искам да повярвам. [146]

Не бойте се, братя български синове, от такава смърт! Защото е най-сладка, честна и правата смърт днес за всеки българин. Дързост! И постоянство! Времето е близо, ще видим и свобода.

 

Същият

 ---------------------------------------------

 

142. Поканително-заплашително писмо от март 1871 г.

143. Ангел Кънчев.

144. Лесно може някой да бъде излъган (подведен) и да издаде някого, без да знае.

145. За смъртта на Ангел Кънчев предполагал, че някой от безчислените шпиони на властта е подвел някое комитетско лице несъзнателно да подскаже нещо по адрес на самоубилия се, който при обикновения опит да бъдат по-придирчиви при проверка на документите му на пристанището в Русе, преди да тръгне с парахода през Дунава за отсрещния бряг, почувствал се съвсем издаден, без да има явни указания, нито улики, затова предпочел да се самоубие.

146. Покана към влиятелни и богати лица (чорбаджии) да подкрепят морално.

 

(Следва)

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ТРОЯНСКИЯ ЧАСТЕН РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ - 4 АПРИЛ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 59. Като източник Страшимиров сочи „Спомени и очерци“ - М. Ив. Марковски, кн. I, стр. 82.

(Павел Николов)

 

1872, 4 апр.[ил], България

Братя членове на ЧБРК!

 

Какво стана със закона ви? Направихте ли бележки върху него или по съдържанието си е добър за вас? Като ви бяхме задължили по заповед от ЦК да съобщите работата ни и на някои други от по-първите ви лица по име [147] и да дадат решението си всеки за себе си, къде е гласът ни? [148] Или ако не сте им съобщили, не знаете ли, че попадате под съд според закона? Отговорете ни явили [съобщили] ли сте им и всеки за себе си какво е казал: ще бъде ли с нази и с народа, или против нази и против народа е? Явете и още на ония, които казват, че са българи и желаели да работят за народното ни освобождение, но нямали доверие в работите! Това и ние отколе сме казали: никой да не се повежда сляпо в работата, защото на таквиз никога няма да им поверим тайна.

Следователно ето какво: писали сме на всички частни комитети да си изберат и подготвят представители за във Влашко и приготвили са. Казваме и вам, ако нямате доверие в Ло [149] представител и [не искате] да му дадете пълномощното си да гласува и за вас в заседанието, тогава по вишегласие си изберете представител, който познава духа на по-голямата ни част от народа ни към целта и въобще състоянието му; познава и обстоятелствата въобще в Българско какви са, защото там, във Влашко (на заседанието), ще бъдат чисто народни хора, представители, българи от разни места, живущи извън Българско. А оттук аз с горепосочените ни представители по решение на Централния комитет ще съобщим как вървят работите ни в Българско и докъде са стигнали, върху което ще дават мнение оттук нататък - как трябва да вървят работите ни според обстоятелствата ни в Българско и общото положение в Европа. И това тяхно мнение ще се принесе тук, в Централния комитет, и по вишегласието на всичките частни комитети ще се реши съдбата на българския народ, съобразно с времето. И още там да дадем сметка от страна на Централния комитет на всички представители: къде, колко пъти се е провеждало с народна цел, наши хора, а какво ги е срещнало, откъде какво са взели и дали и какво има готово. Сметка, която ще се даде на всеки представител да я поднесе пред очите на всеки член на народната работа.

Братя, побързайте и направете пълномощното си за Ло представител, за да не се харчат повече пари и представителите да не се събират много, та работата ни да стане подозрителна. Или пък, ако нямате точно доверие във всичко на Ло, то и за вашия трябва да стане пълномощното така: „Братя представители! Упълномощаваме приносящия на одраното късче книжка да гласоподава за нас и едно, две и пр. села, с по толкова и толкова способни юнаци да носят оръжие, между които се намират и еди колко способни за войводи; и във всички тях има толкова шишанета, гладки пушки, револвери и пр.; и толкова има за първо повикване. От кого и кога ви е подадена [150] най-напред работата и вие как сте му приели [151]; досега някакви бележки имате ли в него [152], от Централния комитет кога какво ви е било писано, срещали ли сте нещо недобро по ваше мнение. С една дума засега какви сте.“ [153]

В пълномощното си на представителя няма да бележите нито името му, нито мястото, откъдето идва. А за уверение на това откъде и къде е представител, ще носи в себе си одраното късче книга и аз, като му го поискам, той трябва да ми го даде и като го присъединя с другата му половина, ще знам.

Ако нарочно от ваша страна изпратите представител, за разноски трябва да го снабдите с не по-малко от 10 турски лири, ако ли упълномощите другия (в Ло), ще му дадете 5 лири - пет. Пътят му дотам, както той прецени, но трябва да излезе на Гюргево и от днес след 2-3-4 дни да тръгва.

Съветвайте се добре за представителя, защото то е най-деликатната и важна работа, да няма след това някои да останат със съмнение за представителя...

Когото изберете за представител, дайте му запечатаното писмо, в което е написана неговата сигурност. Докато отиде и се върне, друг не трябва да знае.

 

Аслан Дервшиооглу Кърджала

 ----------------------------------

 

147. Покана към влиятелни и богати лица (чорбаджии) даподкрепят морално или материално делото.

148. Докъде сте стигнали, до коя степен сте се отзовали на гласа ни? Какво сте извършили?

149. Ловчанския.

150. Сте посветени най-напред в работата.

151. Как сте му възприели указанията и поръчките.

152. Не ви ли е сторена някаква неправда от негова страна.

153. В какво положение се намира засега делото у вас.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО САВА КЪРШОВСКИ В ЕЛЕНА - 5 АПРИЛ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 60. Като източник Страшимиров сочи „Из миналото“ - под редакцията на П. С. Кършовски, кн. 1, № 20, стр. 89.

(Павел Николов)

 

Байо Савва!

 

Писмото със 150 турски лири ми донесе О. М. [154], чрез когото изпращам разписките за предаване и уверение и исканите ком.[итетски] книжа.

До 1-2 м. може да дойда и тогава ще ви дам наставления и знакове, за да не би пропаднало нещо, и ще запозная X. М. [155]

Явете до кой карар сте дошли.

Поздравявам ви с д. Д. [156] искрено и братски.

 

Ас. Дер. Кьрджала

1872,5 април, Българско

 

--------------------------------------

 

154. Отец Матей Преображенски (Миткалото).

155. Хаджи Михаил Н. Момчилов, брат на известния учител-граматик Ив. Н. Момчилов.

156. Навярно дядо Духовник Архимандрит Галактион Хилендарец, изповедник в гр. Елена, роден през 1842 г. в с. Кремен, Неврокопско. Завършил Богословското училище в Белград. Починал на 20.Х1.1984 г. в гр. Елена, (бел. на П. С. Кършовски).

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО СЛИВЕНЦИ - АПРИЛ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 61. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8056. Арх. т. I. № 31, стр. 58.

(Павел Николов)

 

1872, април [157]

 

Братя членове на ЧБРК!

Чрез Стамболлу Меемет

Ефенди!

 

Изпращаме ви печатни разписки, които ще давате срещу дадените пари според чорбаджийските печатни писма и пр., които биха помагали парично в народното дело. Ще се дават вместо името, под №-ра от едно, две и пр. в едното село; в другото село започва пак от първи №. А мястото, откъдето е човекът, ще се замени с друго име [158], каквото и да е, или друго село или град, като: „Приехме от № 1-во в Стамболлу Меемет ефенди, вместо Сливен, чрез частните комитети в Стамболллу Меемет Ефенди, или чрез № еди-кой си, толкова гроша и словом толкова от лири еди колко си и пр.“

Същото ще се записва и в малкото късче [159], което значи кютук. Като започва отгоре: брой, ще пишат колко е записан в билет 187, които са годината и месецът, от № еди-кой си, от кое място е. Чрез № еди-кой си, или чрез частните комитети, еди кое място. Ще се отреже после това късче и то ще ви бъде правата сметка, която ще предавате от време на време в Централния комитет.

По същия ред ще се дават и комитетските (общите) разписки като: приехме от ЧБРК в еди кое място и пр., както и другите.

Изпращаме ви 55 листа от брой 137 до 191. И по-първите от брой 50-73... 24 листа, всички 79 - седемдесет и девет листа, частни и други за Час. комитети общи [160], 15 петнадесет - от брой 29-43.

От днес тръгвам за Влашко.

 

Ас. Дер. Кьрджала

 

----------------------------------

 

157. Деня трябва да поставим след 5. IV. (в предишното писмо № 58) и пред 3. IV. (според № 59). Всеки случай по-близо до последната дата: към 10. IV.

158. Ще се постави псевдоним, като се пише име на друго село или град.

159. Контраразписка, оставаща в кочана от квитанционния тефтер.

160. Квитанции за внесени (общи) суми от име на частния комитет за Централния комитет - в различие от квитанции, давани на всеки комитетски член лично и отделно за вноските му.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ФИЛИП ТОТЮ - 13 АПРИЛ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 62. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 63, № 8623. - Арх. Д. Хр. Попов. Арх. т. I, № 33, стр. 61.

(Павел Николов)

 

13 април 1872 г.

 

Днес пристигнах благополучно [161] и утре тръгвам [162]. Гледай да дойдеш и ти по-скоро.

 

В. Левски [163]

 

--------------------------------------

 

161. В Турну Мъгуреле.

162. За Букурещ.

163. Цялото е преписка към писмото на Данаил Хр. Попов до Хвърковатия войвода, от същата дата.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДИМИТЪР ОБЩИ - 23 АПРИЛ 1872 ГОДИНА  

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 63. Като източник Страшимиров сочи „Миналото“ - Ст. Заимов, кн. I, стр. 40, 1898 г. Името на Стоян Заимов, апостолът, който най-безобразно лъже за подготовката на въстанието в своя революционен окръг, е достатъчно да предизвика съмнение относно истинността на представения от него текст, по което нашироко е дал своето мнение и Димитър Страшимиръв в последната си бележка към писмото.

(Павел Николов)

 

Д-тре!!! [164]

 

Утре тръгвам за столицата [165], ще мина през Кардан [166]. Известният на теб и на всички ни Николчо Арнаудов в Драко [167] отказал да даде обещаната пред мен от него парична помощ на пратеника ни И. Н. Пр. [168], заплашвал нашите хора с предателство на турските власти. Нашите от Драко решиха да се убие. С няколко момчета от тайната чета нападни къщата му, него само убили, а къщата му запали. Научавам от наши верни хора, че дякон Паисий ми е мътил водата, откъдето е минал; проповядвал мир, тишина и овча покорност, псувал тия, които проповядвали бунта, т.е. нас. Заканвал се на някои селски попове, наши хора, че щял да им обръсне брадите, ако се повеждат по тия хаймани и нехранимайковци, т.е. след нас. Следи за неговите действия: пусни по дирите му наши верни хора, гледай да са от по-събудените. Ако започне много да бърка, виж му работата, както следва. Засега само следи и съобщавай писмено в столицата. Ако дойде работата до убийство, гледай майсторски да се извърши.

 

Д.А.

В.Л.

Лупен

23 април [169]

 

----------------------------------

 

164. По съдържание на писмото трябва да е Димитър Общи.

165. Ловеч.

166. Тетевен.

167. Етрополе

168. Илия Нинов Правчанов (предните четири бележки и тази са от книгата на Стоян Заимов).

169. Това писмо не притежаваме в оригинал нито в Народната библиотека, нито в кой да е от известните досега частни архиви. Поместваме го тук за пълнота. То има всички признаци да излезе апокрифно, за да ни подсети както трябва, че не е от Левски. Езикът в цялото изложение и до последната запетая няма нищо общо с останалата кореспонденция на Апостола. Употребените псевдоними Кардан, Драко и пр. са от по- късно време. Засегната в съдържанието дейност на Паисий се отнася действително към лятото 1872 г. Доколкото ми е известно, г-н Ст. Заимов притежава сбирка от документи от миналото, които ако - дай Боже! - някога се отключат, ще се разкрие покрай многото други тайни и мистерията на това писмо.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ  

 

Писмото е представено според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там то се намира под № 64. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102, № 24 - Арх. К. Цанков М. Сб. кн. XVI и XVII, № 23, стр. 780.

(Павел Николов)

 

Бай Каравелов!

 

Научих, че брат ви дошъл от Русия и щял да си дойде в отечеството си. Поздравете го, и ако имам честа да се срещнем в Българско, желая да се запознаем.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОЛИМПИЙ ПАНОВ

 

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 65. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102, № 24. - Арх. К. Цанков М. Сб. кн. XVI и XVII № 23, стр. 780.

(Павел Николов)

 

Братленце Панов!

 

Дрехите си получих и се донесоха. Портретите ми ги изпратете чрез Д. Хр. Попов [170] .

 

---------------------

 

170. И двете писъмца - това, заедно с по-предното - са писани на едно листче на лицето и опакото. Писани са навярно от Букурещ - в момента преди Левски да тръгне за последен път за България. След като се простил вече с адресните лица, по придружаващия го до извън града им припомнил науменото си. Датата е ден-два преди 27.VI.1872 г.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО КИРЯК ЦАНКОВ - 27 ЮНИ 1872 ГОДИНА

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 66. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б„ п. 102, 26. Арх. К. Цанков, група 21-30.

(Павел Николов)

 

Баю!

В Букурещ

 

Ще дойде човек от Олтеница да ви даде от мен отворено писмо. Вижте според писмото и направете каквото трябва. Те се предлагат за работата, защото им казах, че главният център е в Българско. Повечето души мразят [постъпката] на Каравелов, защото нападна Старите. А другите народности като слушали за това, се възползвали. Затова им казах, че му е казано повече да не пише нито за стари, нито за млади. Който е крив и пречи на народа ни, ще се явява в Централния комитет, откъдето ще се каже на всички наши да знаят за това. Така и трябва вече, защото ето, намират се хора и като гледат на такива работи, не вземат участие. Пък в състояние [са] доста да помогнат материално и... Усещам и разбрах от много хора във Влашко мнението им: ако тая работа се управлява от Българско, то ще бъде работа, и ние вземаме участие. [171]

Както ви казвам за Каравелов от Олтеница, също и в Гюргево няколко души го мразят за това. Пък ми се виждат добри хора. В Олтеница ми дадоха 2 турски лири, без да им искам, и аз им казах, че ще получат билет за тях. А те ми казаха: „Даваме ти ги на теб, не щем билет.“ Човекът, който ще дойде да ви донесе писмото, е нисък и рус.

 

Драгой Стойчов [172]

1872,27 юни, Т. Мъг.[уреле] [173]

 

---------------------------------------

 

171. Тогава и ние ще вземам участие, казвали те.

172. Следва знакът на Левски.

173. Мъчно е да се допусне, че има съзнателно преиначаване името на града. Пътят (маршрутът) на Левски за България личи ясно от следващото писмо. В Т. Мъгуреле Левски е дошъл след като е посетил Олтеница.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ - 27 ЮНИ 1872 ГОДИНА

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 67. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102, № 27. Арх. К. Цанков, група 21-30.

(Павел Николов)

 

Бае Каравелов!

В Букурещ

 

Утре тръгвам оттук за Пикет [Бекет], а после три дни може за Българско. Прегледайте писмата ми за Одеса. И в двете писма ще сложите по един устав. Едното за Илия Луканов, добре да е запечатано и да се приключи във Филипово. По-скоро изпратете уставите по частните комитети във Влашко. Нарядко хора, които не ще се заемат за работа. Срещнах мнозина хора да ви окривяват в някои работи и казват: „Тая работа не е [за] Каравелов, залавяме се, защото знаем, че ще ни излезе на работа [174], защото Каравелов е човек, който казва: Аз съм!!! [175] Изпратете ми онова, което трябва да подпишат и ония комитети, на които представителите не бяха пристигнали от Българско. Трябва да поднеса и те да подпишат. Вестниците, докато не получиш второ писмо, в което да ти се каже къде и по колко да изпращаш, дотогава редовно ще ги изпращаш в Русчук, до когото знаеш. Ще направиш и особено писмо на Иларион [176] да си отредят човек, който ще ги приема, от оногоз, комуто ти си ги изпратил. Петтях жълтици дадох за печат [177] на Д. Хр. Попов. На всичките частни комитети във Влашко ще им дадете право да съставляват и други частни комитети, защото има хора, пък всичките не можете да знаете. И според устава ще ги отправят до Централния комитет, откъдето вече ще вземат и дават. Нали ти казвах, че повечето хора знаят да се препоръчват, а не правят нищо! Казах ти за Тома Панталеев! Видяхме се в Турну, попитах го за книжката превел ли е, а той ми каза, че мислел да я даде на Мишайкова. Искай книжката и намерете човек да я преведе, нея и другите, по-скоро! И да се плати. Къде останаха обещанията на Еврем Марковичов! Ако ги изпрати, нека да се преведат по-скоро на български и ми ги изпратете.

1872, 27 юни, Т. Мъг.[уреле]

В. Левски

 

-----------------------------

 

174. Но пак ще се заловят, защото виждат, че работата ще се изведе на добър край.

175. Каравелов се отнасял заповеднически.

176. Драгостинов.

177. Стойността за направа на печат за Вътрешния революционен комитет. Сумата внесъл на Д. Хр. П.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО КИРЯК ЦАНКОВ - 30 ЮНИ 1872 ГОДИНА

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 68. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102. - Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 10, стр. 769 .

(Павел Николов)

Байо! [178]

 

Изпратете и тук по-скоро нужните, както на всеки частен комитет. Председател, подпредседател, касиер и 15 членове се съставиха, докато бях в града. Сега и всеки път всичко ще изпращате до Д. Хр. Попов.

Днес тръгвам за Пикет.

Сбогом, сбогом, сбогом!

 

1872, 30 юни, Т. Мъгуреле

Драгойчо Иванов

 

Вижте да се направи машината за пушката, която да прави фишеците Ѝ, вижте да ми вземете и два чифта мустаци и брада малко червеникави, мустаците ни [179] дълги, нито малки. Пишете ми за парите да ви ги изпратя.

 

Същият

 

---------------------------------

 

178. К. Цанков.

179. Нито.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО КИРЯК ЦАНКОВ - 2 ЮЛИ 1872 ГОДИНА

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 69. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102. - Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и ХVII, № 11, стр. 759.

(Павел Николов)

 

Байо! [180]

 

Вчера в 9 часа от Пикет за в Оряхово преминах благополучно. Всичките писани от мен гледайте по-скоро да ми ги изпратите: мустаци, брада, машина за фишеци и войнишките правила. В Пикет се срещнах с Петър Йорданов и Катранов, искат да вземат участие. Вижте.

За пренасяне [на] стока в Българско, намери се място. Имаме и хора, които ще го приемат с измайсторен способ. Та вижте и ни опишете [181], ако се намират родолюбиви богати и да направят тая за случай на Отечеството ни: да поръчат от най-добрата система 500 дълги като преди това се изпробват на всеки десет една, за да не излезнат фалшиви. И като внесем в Българско, ще гледаме за малко време да им внесем парите и да се поръчат още. Ако това направят някои родолюбци, то по-напред трябва да ми опишете, да се разберем по-ясно.

Новина: нашите Т. [182] казват по българите тук-таме, че щяло да излезе от запад един човек с шарени очи и той ще освободи България.

Днес съм останал без жълтички и съм в големи мъки.

Поздравявам ви искрено и целувам ви братски.

 

1872, 2 юли, Българско

Драгомирчо Иванов

 

----------------------------------

 

180. К. Цанков.

181. Изпратете.

182. Търновци.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО КИРЯК ЦАНКОВ

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 70. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102. - Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 21, стр. 780.

(Павел Николов)

 

Байо!

 

Приносящият е упълномощен [183] до Данаил [184] да му каже нещо за вас [185], а Д. като по-близо до вас ще ви ги съобщи безопасно [186]. Приказанията му за вас ще ви ги съобщи и вие по-скоро ще ми отговорите, ако е възможно! Та да ви изпратя човек, който разбира добре езика, чете и пише [187].

Докато бях там, от Турну Мъгуреле писах две писма за Одеса, едно за Филип, друго за един ученик, Илия Луканов. Писмата бяха отворени и чрез вас във вашите писма притворени. И пишех ви да им дадете по един устав, затова никак не знам какво стана, а тук намерих писмо от Илия Луканов от 24 юни, в което казва: „Досега от вас никакво писмо нямам.“ Изпратили ли сте ги, получени ли са и какъв е отговорът, явете ми. [188]

 

Същият

 

--------------------------------

 

183. Изпратен.

184. Д. Хр. Попов.

185. Да му каже нещо, което трябва да изпълните вие.

186. Като доверено лице, не е опасно да знае и той.

187. Иносказателно. Отнася се навярно за пушките, които ако са готови, Левски ще изпрати човек да ги пренесе.

188. Писмото е без дата. Писано е скоро след преминаване на Левски в България, което стана на 1 юли 1872 г. (Вж. по-предното писмо № 69. Обажда се от Ловеч.)

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

 

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 71. Като източник Страшимиров сочи Н. Б., п. 102. - Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 14, стр. 770 .

(Павел Николов)

 

Байо? [1] Вестниците „Свобода“ от първи брой получих десет, не двадесет, както беше думата. Изпращай ми двадесет, парите няма да ви забавя дълго време. Вестниците ми изпращай редовно през Русчук и в един ден. Виж определи един ден назад, та ако се случи да се забави печатането с един ден, пак да може в означеното време да пристигат в Русчук, защото един ден закъснял, отива цяла неделя. Така е наредена пощата.

С вестниците заедно получавам от Д. Хр. Попов писмо, в което ми се хвали с новосъставения им комитет [2], че добре тръгнал в предприятието си. Но уставите и пр., което трябваше досега да сте им изпратили, не са получили още! Както оттам, също и от Олтеница [3] ви бях писал, че бяха съставени нови частни комитети. Само по-скоро да им дадете нужните наставления, уставите и разписките, та да тръгнат по-скоро в пътя. Ние тук, в Българско и в Тракия, разнесохме на всяко място и от днес след някой ден ще тръг[н]а да обиколя всичките частни комитети, и да им дам някакви тайни знакове за предпазване от всяко нещо.

Д. Общи ще го извадим от службата му, поради неспособностите му. По ония места, където беше отреден, с готови съставени частни комитети, само да [ги] наглежда и подканя в работата им, и от време на време да дава сметка. То[й] излязъл от границата си. И както виждам, според естествения му характер: хвалби, по-многото с лъжи, пред съучастниците вече [4], но и по кръчмите на хората говорил: „Ей, братя! Купувайте си оръжие, че знаете ли, лятоска ще има нещо!“ Тук-там е и лъгал, че бил пренесъл хиляда хиляди иглинячки пу[ш]ки. И от дума на дума разбрало и прав. [5], узнало и името му, и с какъв кон ходи, то [6] по цялото онова окръжие се търси под листо. Правителството облякло хора с български дрехи и се показват тук-там, че са народни. Казват, че били изпратени от Влашко да се срещнат с Д. Общи и пр. Дойдоха и някои други от ония страни членове от народната работа и казват: „Д. Общи от нашите места да го махнете и писаря му! Защото инак не сме вече в работа.“ Това заварих в Българско!

За Д. Общи с време казвах, че не е за такава работа, а само да го водиш след себе си. Но няколко [7] по вишегласие казаха [да остане на работа].

Моля ви да задължите Панов [8] или Ячу [9], те знаят откъде купих пушката, да им дадеш пари да ми вземат за пушката още петстотин фишека. И машината, която щеше да ми я направи французинът, да си пълня сам фишеците, и петстотин празни фишеци. Но да ви каже как се пълнят и пишете ми ясно, за да мога и аз да разбера. Питайте французина за тия фишеци не може ли да се набави евзата, дето пали! Защото не е капса, а по всичкото дъно намазано с такъв огън. И дето се случи, т.е. на която страна и да се обърне фишекът, иглата като удари, се пали. Та ако може да достави такъв материал, да се слага пак в изгърмените фишеци от същия огън. Тогава не е нужно да ми купувате повече фишеци освен двеста пълни и триста празни. И от същия материал да ми изпратите и да ми пишете как се слага и по колко.

За всичко дайте парите, а ако нямате вие, то моля г-н Ц-ва [10] или Спиро да дадат за мен назаем. Не за много [11], до два месеца ще им ги внеса. Защото още се занимавам с работи [12], та не съм [още] писал на частния комитет да ми внесат. [13]

Взимах и друга иглинячка пушка от Д. Хр. Попов, която ми се [види] твърде здрава и много по-добра на биене (войнишка с тесак, но тесакът запрян на гюмрука в Австрия). Сега и на Данаил пиша да ми изпрати фишеците ѝ, че като я пробвам, и да ми хареса, ще ви пиша.

Наш свещеник на име поп Кръстьо ще дойде при вас да се разбере ще може ли вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах преди това да дойде да се разбере с вас. Човек, който може да ви бъде полезен, пък и вие на него в неговата работа. Той ще дойде с осемдесет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа. И словослагателят е с него, за когото ви казвахме Груйо и аз.

 

Ас. Др. Кърджала

 

Пак да ви напомня: ако дойде някой да ви дрънка за нещо народно, гледайте какво правите. И без знак, ако ще и брат ти да е, да не му вярваш. Величко ефенди до някой ден ще се възвеличи с главата надолу [14]. Възпрятаме ръкавите си [15] и както ми се чини, ще се почне от черна глава. [16]

 

--------------------------

 

1. Без дата. Писано в Ловеч преди 5 юли - преди Левски да е тръгнал още по планираната обиколка. Едно от първите писма, които Апостолът пише след като се е върнал от Букурещ.

2. Срв. писмо № 68.

3. Вярно указание кои места е посетил във Влашко, преди да се върне от Общото събрание в Букурещ, от края на априли началото на май 1872 г.

4. Както и да е.

5. Правителството (турско).

6. та

7. От Централния комитет в Ловеч.

8. Олимпий Панов.

9. Киряк Цанков.

10. Ценов - касиер на Централния комитет.

11. Много време, но.

12. Още разнася устава и организира в завършен вид частните комитети, като подвежда под клетва и пр.

13. Събраните си суми.

14. Величко Стоянов от Русе, убит скоро следтовапо комитетско решение.

15. Приготвят се да приложат решението, взето в Букурещ за терористични присъди.

16. От калугер. Намек за дякон Паисий от Ловчанската митрополия, убит скоро след това в Орхание от Димитър Общи.

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ТРОЯНСКИЯ КОМИТЕТ - 15 ЮЛИ 1872 ГОДИНА

 

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 72. Като източник Страшимиров сочи частния архив на Троянския комитет. "Спомени и очерци" - от М. Ив. Марковски, кн. I, стр. 89 .

(Павел Николов)

 

1872, 15 юли, Българско [1]

 

 Братя!

 

Изпращаме ви разписки (билети), двайсет коли, по осем разписки, които ще давате всекиму кога каквото дава в народната каса, под номера (вместо името), според това, което виждате в първия, който сме ви написали за пример. Ще отрязвате единия билет през средата на големите слова и ще се дава на човека, а другата половина остава кютук, който ще търси Централният комитет за сметка откъде какво сте взимали.

Изпращаме ви и двайсет устава, които ще раздадете на действителните членове да работят по него. И те ще дават както всяко нещо по номер, ще се отбелязва кому какво се дава и кога се е дало.

Вършете всичко според устава, за да не изпадате в наказание! Събирайте и пари докато дойда, защото трябват. Тогава ще ви дам всички знакове и наставления, за да не попадне нищо в неприятелски ръце.

Нужно е всеки действителен член отсега да се приготви с най-доброто оръжие. Казали сме навсякъде, пишем и на вас: вижте, и отбележете в околността ви колко души ще се намерят, които да могат сега да се подпишат за по една иглинячка пушка, които сме прегледали и одобрили за наша работа. То колкото повече се поръчат, толкова и по-евтино ще ни паднат. От тия пушки една по една са купувани по девет турски лири, ако се поръчат две хиляди, могат да дойдат по шест-седем турски лири без куршуми. Куршумите ще можем да си ги правим тук, а само ще се купят фишеците - хиляда фишека може да струва[т] две турски лири до три. А изпитали сме ги, че бият добре, хиляда и двеста метра и с байонети са.

До петнайсет дни може да дойда, затова дано приготвите това, за което ви пиша: пари и пушки.

 

Аслан Дервишооглу Кърджала

 

П. П. Касиерът трябва да води дневник за работите добри, и зли, на всеки съучастник в народното дело. Както казах и по-горе, вместо името да се взима и дава, ще се взима и дава под номер.

 

Същият

 

Сто турски лири дадох на В. Левски.

 

Касиер на Троянския Р. К.

 

-------------------------------

 

1. След като Левски вече се е завърнал от Общото събрание, състояло се през май в Букурещ. Покойният М. Ив. Марковски, който пръв публикува това писмо, сбъркал датата му, като отбелязва 15 юни 1872 г. Противоречието е явно с предшестващите номера 61-65. Грешката се дължи на криво прочитане на текста или просто на незабелязано печатарско объркване („Спомени и очерци“, стр. 89, Враца, 1902 г.).

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ТРОЯНСКИЯ КОМИТЕТ

 

Писмото е представено според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там то се намира под № 73. Като източник Страшимиров сочи частния архив на Троянския комитет. „Спомени и очерци“ - от М. Ив. Марковски, кн. I, факсимиле - стр. 3, текст - стр. 81 .

(Павел Николов)

 

Важна бележка.

 

От днес нататък ще приемате и изпращате писма по тоя начин: отвътре на писмото вместо Троян, Карлово, извън надписа за вас. Чрез Васил Ханджия за х. Асанаа в Карлово.

Пък по какъв начин ще отправяте писмата си (пощата) до лицето на Централния комитет, чрез когото се внася от всяка страна за в Централния комитет ще назначим на представителя ви, дотогава няма кому да пишете.

 

Ад. Дер. Кърджала

 

 

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО СЛИВЕНЦИ

 

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 74. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8063. Арх. т. I, № 35, стр. 62.

(Павел Николов)

 

Братя! [1]

 

Изпращаме ви разписки (билети) четирийсет коли, по осем билета от които ще давате всекиму кога каквото дава в народната каса. Под номер (вместо името му), според това което виждате в първия билет отгоре, писан за пример. Така [единият билет] ще се реже през средата на големите слова и ще се дава на човека, а другият билет, т.е. другата половина, ще остава кютук в касиера, откъдето Централният комитет ще търси сметка откъде какво се е взимало.

Изпращаме ви четирийсет устава, които ще раздадете на действителните членове да работят по него. Уставите, както и всяко нещо, ще се отбелязват с номер - на кого какво се дава и кога.

Изпращаме ви и едно окръжно писмо от Централния комитет, което трябва да се прочете пред всички членове.

С всичките си сили да се трудите за събиране на пари! Бързайте, защото там ни стои всичката работа.

Касиерът трябва да води дневник за всички добри и недобри работи на всеки член, от който ден постъпи в народното дело. Както казах по-горе: вместо името да се взима и дава, ще се взима и дава под номер.

С второ ще упълномощя някого или ще дойда сам, да ви се дадат нужните наставления и знакове, без които няма да вярвате ни на работник, ни никому друг.

Нужно е всеки действителен член отсега да се приготви с най- доброто оръжие. Писали сме на всички частни комитети, пишем и на вас: по-скоро да забележите в околността ви колко души има да се подпишат сега за по една иглинячка пушка, от които сме прегледали и одобрили - цената им е девет турски лири без фишеци, които се купуват една по една. Ако се поръчат две хиляди, ще се дадат за по шест-седем турски лири казва продавачът. А фишеците им могат да се правят тук само като купим празни чушулките им. Хиляда фишека може да ни станат две-три турски лири. Пълнят се най-бързо, бият от хиляда метра нагоре, здрави са и с байонети са [войнишки].

 

Аслан Дервшиооглу Кърджала

 

---------------------------

 

1. Отправено до Сливенския частен революционен комитет. По рамките стои бележка с почерка на М. Т. Греков.

 

БЕЛЕЖКИ

 

1. Още документи, свързани с Васил Левски – в „Библиотека на Павел Николов - Документи - Васил Левски“.

2. Други обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.




Павел Борисов Николов, гр. Ихтиман
Фейсбук: https://www.facebook.com/profile.php?id=1527876069
Блог: http://pavelnik.blogspot.bg