Д-Р ПЕТЪР ПРОТИЧ. ЕДИН СКРОМЕН ЛЕКАР, ВЪЗРОЖДЕНЕЦ И ПОЕТ

 

Панайот Хитров от Велес, Вардарска Македония - "Д-р Петър Протич. Един скромен лекар, възрожденец и поет", публикувано във в-к "Вестник на вестниците", бр. 138, София, 2 ноември 1941 година

Обработил от PDF в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

 

Доктор Петър Протич, роден през 1822 година във Велико Търново, е чедо на старо и родолюбиво българско семейство. Баща му е известният на времето си Димитър Бегликчията, участник във Велчовата завера, а дядо му е свещеник протойерей Петър (от него - "протойерей" - е произведено и фамилното име "Протич").

Своето образование малкият Петър получил в Търново и още подростък бил изпратен в Атина, гдето получил гимназиалното си образование. От Атина Петър Протич отива в Париж, в който пък през 1852 година завършил медицинския факултет.

Освобождението на България обрадвало добрия българин и, макар с голямо обществено положение и с много добро материално състояние в румънската столица, д-р Петър Протич се завърнал в Отечеството си, преизпълнен от желание да му служи. Още през август 1879 год. бил назначен член на първия върховен медицински съвет в България.

Освен по-късните медицински трудове, Протич писал още на ученическата скамейка и е един от първите новобългарски писатели. Интересно е стихотворението му "Пийо омаж", писано през 1850 год. на френски, в което възпява прелестите на родния си град.

Ето такъв превод направи Тодор Траянов (предаваме само началото) на това Протичево стихотворение.

 

ТЪРНОВО

 

Привет, владетел славен, о Търново велико!

Ти бисер ненагледен между родни градове!

Аз виждам бъднините ти сред щастие светлико

и чувам твоя спомен на горди векове.

Към теб народа иде с надежда благовейна,

нашепва твойто име с божествен славослов...

 

И от твърде малкото, което ни е останало от писанията на д-р Протич, ние виждаме, че той не е лишен от поетичен талант.

Следният хубав превод от гръцкия оригинал е направен също от Тод. Траянов на стихотворението "Гъркомания".

 

Като паун албанец смешен

в Атина дуе се предрешен

с лъжливи елински пера.

От где е - крие, от главата

захвърлил капа, тамбурата

и нея счупи и презря.

И той от ляпин епиротин

е станал елин патриотин.

Новопокръстен елин чист.

От Дончо станал "Досиос",

от Тошо - "Теодосиос".

От Русе друг един до днес

бил Калчо, но кат се погърчил

на "Пилевс" името си сгърчил.

...................................................

Все тук, година след година,

те тичат в древната Атина

из родния си край презрен:

от где са, скоро те забравят,

самите себе не познават.

Те гърци са на втори ден.

Мнозина там от чужденците

прочути стават, именити.

Забравят родни брегове.

 

Ето и няколко реда от Протичевото "Състояние на някои български училища, намиращи се в гръцки ръце". Това стихотворение е написано през 1848 година на хубав български език и за дълго предшества възпламенената, пак от родностни чувства, във Велико Търново, Петко Р. Славейкова поезия.

 

Прибери децата, Цано,

че занес ги рано, рано

на школото. На кое?

На "алидидактикото"? (взаимно училище)

Или на "елиникото"? (реално училище)

Холам на кое да е...

Нек отидат да играят,

че в къщи зло ни правят,

мирно никак не стоят.

То се знай, ама не рачат.

Ала ги как хленчат, плачат,

от школото се боят.

Даскалът на грък превръща

всекиго и го прекръща.

Ксанту - Руся назовава.

Ставру - Кръстя. (нечетимо) - Калча.

Перикли прекръстил Славча.

Пък на Куна име дал

Клитемнестра, па кат даскал

по челото ѝ го напраскал.

 

Тия инак простички, някъде до наивност искрени, писания на Петър Протич не са загубили своята актуалност от 18(не се чете) год. до днес, дните на окончателното освобождение на много стотици хиляди братя българи от гръцкото политическо и духовно иго.

Д-р Протич е беща на стаарта г-жа министър Грекова, а сегашният министър на вътрешните работи, г. Петър Габровски, е негов близък, по майчина линия, роднина.

Малко известният наш възрожденец д-р Петър Протич, починал преди шестдесет години - през септември 1881 год. - в София, гдето е погребан.

Слава му!

 

Д-р Панайот Хитров

 

БЕЛЕЖКИ

 

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

3. ЗА АВТОРА: Д-р Панайот Хитров е роден през 1894 г. в град Велес. Учи, работи и пребивава в Одеса, Търново, Букурещ, Москва, Берлин, Милано, София. Той е основател и редактор на седмичното художествено списание „Кино-свят” (София, 1919-1920 г.), и редактор-издател на месечното списание за сближение и стокообмен „Германо-български вестител” (София, 1920-1921 г.). От 1921 г. работи като научен сътрудник в отдел „Културфилм” на немското филмово предприятие Уфа-филм в Берлин. Там пребивава до към 1925-1926 г., като по онова време развива широкомащабна дейност като есперантист: основава издателство „Esperantio”, издава илюстрованото списание „Esperantio” (1923-1925 г.), учебници по есперанто за българи, руснаци и германци, есперантските книги „Моят приятел” (1922 г.) и „Капка по капка”, превежда от руски на есперанто сборник с разкази на А. Чехов (1924 г.).

Той е основателят на Международния съюз на есперантистите (1925 г., Берлин). Панайот Хитров е лекар, около 1928-1929 г. защитава докторат по медицина в университета в гр. Модена, Италия. Известно е второ попълнено и разширено издание на книгата му „Туберкулозата. Същност, форми, лекуване и предпазване”, издадена през 1934 г. в тираж 3000 (за първото издание няма сведения). Пет години по-късно в София е издадена и книгата му „Есперанто и един есперантски живот” в тираж 1500. Заглавието предполага, че тя съдържа негови спомени и, може би, в нея има и редове, посветени на съвместната му работа с Нансен, вкл. за изчезналата засега биография на знаменития полярен изследовател. Към 1939 г. Панайот Хитров живее в Търново и по това време предлага там да създаде „универсален” музей, в който да се представят битът и културата на всички народи. Така възниква и идеята за създаване на етнографски музей в града.

По време на освобождението на Вардарска Македония (1941-1944) заминава за Скопие, където участва в уреждането на Скопската здравна служба. След 1945 г. новата сърбо-македонистка власт във Вардарска Македония провежда съдебен процес срещу трима от най-изявените и образовани българи в Македония - Димитър Гюзелев , доктор по философия от гр. Дойран и директор на радио „Скопие” от юни 1942 до 1944 г., Димитър Чкатров от град Прилеп, строителен инженер, и видния скопски общественик и икономист Спиро Китинчев от Скопие. Към тяхната група са включени още няколко души, вкл. д-р Панайот Хитров, като всички са обвинени за „соработници на окупаторот”. По онова време в Македония са организирани множество процеси срещу българи , като една част са осъдени на смърт, между които е и д-р Панайот Хитров.



Павел Борисов Николов, гр. Ихтиман
Фейсбук: https://www.facebook.com/profile.php?id=1527876069
Блог: http://pavelnik.blogspot.bg