СЪРБИТЕ И СОЛУНСКОТО ПОЛЕ

 

Кръсте Мисирков от с. Постол, Ениджевардарско, Егейска Македония - "Сърбите и солунското поле", публикувано във в-к "Илинден", год. IV, бр. 15, София, 14 ноември 1924 година

Обработил от PDF в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

 

 

На 20 октомври т. г. ме посети в Карлово един мой близък съотечественик от гр. Енидже Вардар, който на 1.Х. т. г. напуснал със семейството си последния град, като "доброволно емигрирал" из Македония и се настанил в гр. Пловдив. Той ми разправи неща, които далеч надминаваха всичките ми априорни очаквания.

Той ми каза, че всичката Сланица, т. е. цялото Солунско поле на запад от гр. Енидже Вардар и до гр. Воден е очистена от българското население, като тук-там в отделни села са останали по едно-две български гъркомански семейства. Селата на север от Ениджевардарското езеро - до Солун и на север край р. Вардар до сръбската граница при Гевгели - също.

Моят приятел от Енидже Вардар ми разправи, че от 1200 къщи в неговия град не останало почти нищо българско, нито турско. Всички къщи заеха гръцките бежанци, а имотите на българите почти без пари бяха разпродадени. В моето родно село Постол, дето аз помнех само 70 къщи, сега имало 500 къщи, като по 2-3 гръцки бежански семейства били настанени в къщата на българин и като били построени много къщи за гръцките бежанци. Също на територията на нашето село, която се простира 5-6 километра от запад на изток и 8-9 километра от север на юг, били построени още 2 села, за гръцки бежанци, като едното от тях, край шосето, старата Via Egnatia, около големия извор, наричан Пел, до около стария зид, наричан Пелски зид, развалина от постройките в столицата на македонските царе, наброявало 200 къщи. Второто гръцко село в територията на Постол построено е в полето под Малкото блато на мястото на разрушеното през кърджалийските времена в началото на XIX век българско село под име Ново село. На мястото на разрушено[то] пак тогава село Сарсалия по на изток от Постол, край шосето, сега имало ново село, населено с гръцки бежанци.

По такъв начин една земя, която беше най-хубавият кът на Македония, която е известна под името Солунско поле и се простира от изток на запад цели 90 километра, а на север и на юг 50 километра, в центъра на която е с. Постол или старата Филипова и Александрова македонска столица Пела, днес е напусната от българското население и насилнически е заета от гръцки пришелци.

Такава е тя - иронията на съдбата: усилията на легендарния Апостол войвода и на неговите герои четници, усилията и жертвите, дадени от населението на всички села в тоя най-хубав кът на Македония с прославеното от Апостол войвода езеро по средата му, се свършиха с изгубването на българщината, пък и ако щете и за цялото славянство, на прекрасното Солунско поле, владяно от нас - тамошното българско население, цели 1400 години.

Има ли в историята на Македония, в историята на българското племе, в историята на южното славянство страница по-печално от тази?

Сега нашите селяни ще скитат немили-недраги из горите, докато не бъдат разпръснати из разни села в България, а Солун с богатите земи около него, които отделят южните славяни от хубавото Бяло море с помощта на гръцки бежанци колонисти, ще бъде здраво укрепен от бавно, но сигурно настъпващия на север елинизъм.

Изгубването на Солунското поле е един пазар за южното славянство и в частност един пазар за Сърбия и Югославия.

За да задоволят своите глупави амбиции, сърбите станаха причина за подялбата на Македония, като Южна Македония, заемаща най-хубавите и обширни македонски полета, заедно с морското крайбрежие, се даде на гърците, вековните техни неприятели, само и само да се отслаби българщината на Балканския полуостров.

Сърбите като че ли мислят, че на Балк. п. няма достатъчно място и за сърби, и за българи. Разбира се, ако постъпват те и занапред, както са постъпвали до днес, като съюзници на гърците, последните ще спечелят за сметка на южните славяни и те все по-далеч и по-далеч ще бъдат отблъсквани от бреговете на хубавото и топло Бяло море.

Че сръбските сметки, заедно с всичката им шовинистична шумадийска политика, излизат недогледни, вижда се оттам, че те не можаха да спечелят симпатиите на българите от гръцка Македония и оттам те да бъдат един авангард на южното славянство в естествения стремеж на последното към морето.

Сърбите искат от македонците да си изменят националните чувства и да станат истински "сърби". Тъкмо това е най-голямото насилие върху човешкия дух и с него се разслабва, а не се засилва една нова държава, на която ѝ предстои велика цивилизаторска задача, ако може да избере най-разумния път за своята вътрешна и външна политика.

Пълна свобода и равноправие на всички национални имена, езици и народи вътре в държавата и в частност в Македония и искрено приятелство спрямо България - ето едничкото средство, с което Сърбия би могла да заздрави своето положение, и вътрешно, и международно, и да изкупи своите грехове от съюзите си с гърци и ромъни.

Ако Югославия мисли един ден да има свободен изход на Бяло море, чрез земите, които 1400 години са били славянски, тя трябва да заинтересува с това и македонците, живеещи в Югославия, т. е. в сръбска Македония, защото пътят на Югославия за Солун води през Македония. Безумие е да се мисли, че, имайки на север от гръцка Македония македонци - сръбски роби, сърбите и изобщо Югославия ще може да си пробие път за Солун и морето.

Ще разберат ли това сърбите?

 

БЕЛЕЖКИ

 

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

3. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

4. ЗА АВТОРА: Роденият в Ениджевардарското село Постол Кръстьо Петков Мисирков (1874-1926) е български публицист и ранен македонист. Заради една част от публикациите си, в които той изразява явни македонистки и просръбски възгледи, Мисирков е считан за национален герой в Република Македония, където официалната доктрина е македонизмът, за чийто основни идеолози се считат сръбските учени Новакович, Цвийч и Белич.



Павел Борисов Николов, гр. Ихтиман
Фейсбук: https://www.facebook.com/profile.php?id=1527876069
Блог: http://pavelnik.blogspot.bg