МАКЕДОНЦИ, КОИТО СА ЗАБРАВИЛИ МАКЕДОНИЯ

 

Ангел Узунов с критика към някои македонски българи, живеещи в България и непроявяващи интерес към македонското освободително дело; публикация в бр. 39 на вестник „Македония“ от 25 ноември 1926 година

Обработил от сканиран в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

 

 

Десетки години вече как се води свещена война за свободата на Македония вътре в самата нея и вън от нейните граници. Всичко събудено и честно е ангажирано в тая борба, която поглъща неизброими жертви. Началото на тая борба се знае, а краят не ѝ се вижда. Но тоя край неминуемо ще дойде със свободата на Македония.

Тук, в братска България, борбата за спасението на Македония се води по легални пътища и с културни средства от македонските дружества. Но печален факт е, който ние трябва да отбележим, че някои македонци, родом от Македония или пък от македонско произхождение, които живеят тук, настанени на спокойни и удобни места, днес стоят далеч от тия дружества, стоят далеч от усилията за свободата но Македония. Забравили своето произхождение и своята родина, те под различни предлози стоят далече от траурното македонско знаме. Нещо повече. Често пъти те се спотайват и се срамуват да си кажат своето произхождение, освен когато техните груби интереси и сметки им налагат противното. Това тяхно поведение, което с нищо не може да се оправдае, е престъпно.

Тия синове на Македония - за щастие, те са само отделни единици - са за осъждане. за да не кажем нещо по-силно. Тия забравили родината си македонци могат да се сравнят с ония македонски българи, които живеят в Македония, но които като са забравили своя род и език от груби интереси и за лични сметки по настоящем се сърбеят и гърчеят в Македония. Да, те са сърбоманите и гъркоманите тук на българска почва, защото с своята незаинтересованост към македонското освободително движение, със своето безгрижие и бездействие, те отслабват фронта на свободата, който в тоя момент е устроят за борба против потисниците и по тоя начин те косвено подпомагат отвратителното дело на сърби и гърци в Македония.

Ако те бяха в тоя момент вътре в самата Македония, а не тук в България, те щяха сигурно там да бъдат сърбомани или гъркомани, и щяха да играят тяхната пагубна роля, защото от тяхното сегашно поведение се вижда, че за тях е безразлично кой ще тъпче тяхното бащино огнище: дали сърби, гърци, или други, стига на тях да е добре. Изгубили своето човешко достойнство, в тяхното съзнание липсва понятието отечество, родно място. Те, може да се каже, са без отечество.

И за забелязване е, че същите тия забравили родината си македонци не са добри и като български граждани. Действително, вие ще видите такива македонски синове, че заемат известно обществено положение, играят известна обществена роля, издигнали са се, но всичко това не го вършат не от някакви висши и благородни подбуждения, за да бъдат полезни на обществото или държавата, а от лични груби сметки и интереси. Но те не са добри български граждани. Човек, който е забравил своето произхождение, своя роден край, който се срамува от своите родители; човек, който нищо полезно не направил за своя ровени край и не милее за него - не очаквайте от него нищо добро.

Необходимо е всички чада на поробена Македония, без разлика на пол, възраст и положение, като съзнаем своя дълг, да се наредим под общото траурно знаме на Македония, под което всички, рамо до рамо, всеки според силите си и способностите си, да работим за спасението на родината ни, за спасението на българското племе. Само по тоя начин ние ще изпълним своя свещен отечествен и човешки дълг и ще направим смислен нашия живот.

 

БЕЛЕЖКИ

 

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.



Павел Борисов Николов, гр. Ихтиман
Фейсбук: https://www.facebook.com/profile.php?id=1527876069
Блог: http://pavelnik.blogspot.bg